Том Клэнси - Мечката и драконът

— Да са дошли някакви указания от Вашингтон? — попита Клиф.

— Те още не са се събудили.

Всички хора от делегацията погледнаха едновременно часовниците си. Онези от посолството, разбира се, вече бяха го направили. В американската столица слънцето още не беше изгряло. Каквито и решения да се вземеха, това щеше да стане в следващите няколко часа. Но тук междувременно никой нямаше да спи, защото след като решенията бъдат взети, те от своя страна трябваше да помислят как да ги изпълнят и как да представят позицията на своята страна пред Китайската народна република.

— Някакви идеи? — попита Рътлидж.

— На президента тази работа хич няма да му хареса — отбеляза Грант, чувствайки се компетентен по този въпрос не по-малко от останалите. — Неговата първоначална реакция ще бъде на дълбоко възмущение. Въпросът е дали това ще се отрази върху работата, за която сме тук. Мисля, че може и да се отрази, но това зависи от начина, по който нашите китайски приятели ще реагират на новината.

— А как ще реагират китайците? — попита Рътлидж посланика.

— Не съм сигурен, Клиф, но се съмнявам, че ще ни хареса. Ще погледнат на целия инцидент като на намеса в техните вътрешни работи и реакцията им ще бъде доста неуместна. Ще бъде нещо от сорта: Стана много лошо. Ако го направят, реакцията в Америка и тази на Вашингтон ще бъде изключително гневна. Те не ни познават толкова добре, колкото си мислят. Винаги тълкуват погрешно реакциите на нашата общественост и не съм забелязал да са си взели някаква поука от това. Разтревожен съм — завърши Хитч.

— Тогава задачата ни ще е да им помогнем да преодолеят това затруднение — изрази гласно мисълта си Рътлидж. — Това може да е от полза за задачата, с която сме изпратени тук.

Хитч настръхна при тези думи.

— Клиф, ще бъде сериозна грешка да реагираме по този начин. По-добре да ги оставим сами да се оправят. Смъртта на един посланик не е шега работа — каза Хитч на присъстващите в стаята, в случай че не го съзнаваха. — Още повече, че човекът е убит от техен държавен служител. Но ако се опиташ да ги накараш да преглътнат това, те вероятно ще се задавят, а според мен ние нямаме интерес от подобно нещо. Мисля, че най-добре ще е да поискаме прекъсване на преговорите за ден-два, за да им дадем възможност да обмислят позицията си.

— Това ще бъде признак на слабост от наша страна, Карл — отвърна Рътлидж, поклащайки глава. — Мисля, че тук не си прав. Според мен ще трябва да продължим да ги натискаме, за да разберат, че в цивилизования свят има правила и че очакваме те да се съобразяват с тях.

— Каква е тази идиотщина? — попита Фан Ган, загледан в тавана.

— Още не е съвсем ясно — отвърна Цзян Хансан. — Изглежда, че става дума за някакъв бунтарски настроен свещеник.

— И някакъв тъп полицай, който предпочита да стреля, а не да разсъждава. Разбира се, той ще бъде наказан — предположи Фан.

— Наказан? За какво? За това, че е помогнал да бъдат приложени нашите закони за контрол над раждаемостта, че е защитил един лекар, нападнат от някакъв куай? — Цзян поклати глава. — Трябва ли да позволим на чужденците да плюят на нашите закони? Не, Фан, това няма да стане. Не можем да уронваме авторитета си по такъв начин.

— Цзян, какво означава животът на един нищо и никакъв полицай в сравнение с международния ни авторитет? — настоя Фан. — Та той е убил посланик, Цзян — чужденец, акредитиран в нашата страна от друга…

— Страна? — каза с презрение Цзян. — Град, приятелю, не, дори не е и град — район в Рим, по-малък от Кионг-дао. — Той имаше предвид нефритения остров, където се намираха много храмове, построени от императорите, и който беше не по-голям от самите сгради. Спомни си думите на Йосиф Сталин. — Колко е голяма армията на този папа? Ха! — Цзян махна пренебрежително с ръка.

— Все пак това е държава и ние приехме нейния посланик с надеждата да подобрим нашите позиции на международната сцена — припомни Фан на приятеля си. — Бихме могли да изразим съжалението си по този повод. Цзян, той може и да не е нещо повече от един досаден чуждестранен дявол, но от дипломатически съображения трябва да заявим, че съжаляваме за смъртта му. — Не добави, че ако се наложи, този безименен полицай трябва да бъде екзекутиран, защото в Китай имаше достатъчно много полицаи.

— За какво? За това, че е попречил на изпълнението на нашите закони? Един посланик не би трябвало да прави подобни неща. Това е нарушение на дипломатическия протокол. Фан, ти си започнал да ставаш много загрижен за чуждестранните дяволи — заключи Цзян, използвайки историческия термин, с който някога се е говорело за хората, идващи от други земи, които не биха могли да се сравняват с Китай.