Том Клэнси - Мечката и драконът

— Е, добре, щом трябва, продължавайте — отвърна Рътлидж отегчено. „Пилееш ми времето, но независимо дали върша работа или не, пак ще ми платят“, показваше държанието му.

Грант усети, че още в началото и двете страни си бяха поставили свои цели за обсъждане и всяка се опитваше да ги наложи на другата, за да определя насоката на дискусията. Това беше толкова нехарактерно за бизнессрещите, че просто не можеше да става сравнение. Преговарящите му приличаха на двама голи в леглото, решили да правят секс, които започват кавга кой да държи дистанционното на телевизора. Грант беше участвал в най-различни преговори, поне така си мислеше. Но тези бяха нещо съвършено ново и му изглеждаха абсолютно непонятни.

— Ренегатите бандити от Тайван са част от Китай както по наследство, така и исторически и КНР не може да пренебрегне тази преднамерена обида за националното ни достойнство от режима на Райън.

— Министър Шен, правителството на САЩ много отдавна подкрепя демократично избраните правителства по целия свят. Това е било неотменна част от духа на нацията ни в продължение на повече от двеста години. Трябва да припомня на Китайската народна република, че Съединените американски щати имат най-дълго просъществувалата демократична държава в света. У нас тази конституционна форма на управление продължава вече повече от двеста години. Сравнени с историята на Китай, те не са много дълъг период, но ще ви напомня също, че когато Америка е избрала своя първи президент и Конгрес, Китай се е управлявал от наследствена монархия. Оттогава формата на управление във вашата страна се е сменяла много пъти, но тази в Съединените щати не е. Така че като независима държава, признаваща международните норми, ние имаме моралното право като дългогодишна законна демокрация да действаме както намерим за добре в подкрепа на подобни на нашата форми на управление. Правителството на Република Китай е демократично избрано и затова се ползва с уважението на избрано от народа си правителство като нашето. Обаче, министре, целта на тази среща е да обсъждаме търговските ни отношения. Ще направим ли това, или ще си губим времето в обсъждане на въпроси, които нямат нищо общо с темата?

— Нищо не може да бъде повече свързано с нея от липсата на уважение към правителството на нашата страна, което демонстрира режимът на Райън. Въпросът за Тайван е основен за… — Той продължи в този дух още четири минути.

— Министър Шен, САЩ не са никакъв „режим“. Те са независима държава със свободно избрано от народа правителство. Ние сме възприели тази форма на управление още когато вашата страна се е управлявала от династията Манчу. В бъдеще може би и вие ще помислите дали да не преминете към подобна система за благото на народа ви. А сега ще се върнем ли на въпросите от дневния ред на срещата, или искате на продължите да губите моето и вашето време в обсъждането на тема, за която аз нито имам инструкции, а и не проявявам голям интерес?

— Няма да ви позволим да се отнасяте с нас така безцеремонно — отвърна Шен, спечелвайки си уважението на Рътлидж с неочаквано добрия си английски.

Шефът на американската делегация се облегна в стола си и се загледа с възможно най-любезното си изражение към отсрещната страна на масата, докато мислеше за плановете на жена си за промени в кухнята в къщата им в Джорджтаун. Щяха ли да си подхождат зеленото и синьото? Той предпочиташе по-земните цветове, но имаше много по-големи шансове да излезе победител в спора с Пекин, отколкото в Джорджтаун. Въпреки дългогодишния си опит като дипломат не беше успял нито веднъж да се наложи, когато ставаше въпрос за обзавеждането на жилището…

Така минаха първите деветдесет минути, когато настъпи време за почивка. Сервираха чай с леки закуски. Участниците излязоха през френските прозорци (странно място за подобни неща, каза си Грант) в градината. Това беше неговото първо участие в дипломатически преговори и тепърва му предстоеше да разбере как стават тези неща. Хората се разделиха на двойки — китайци с американци. Отдалеч можеше да се разбере кой кой е. Всички китайци пушеха — порок, от който страдаха само двама от американската делегация. И двамата бяха доволни, че тук можеха спокойно да пушат където пожелаят. Може да гледат много сериозно на търговските преговори, но не и на здравето си, помисли си човекът от Министерството на финансите.

— Какво е впечатлението ви? — попита един глас. Грант се обърна и видя същото малко човече, което се беше залепило за него на приема. Казваше се Хю Ма, спомни си Грант. Беше висок не повече от метър и петдесет с очи на покерджия и известни актьорски способности. Изглежда по-умен, отколкото на пръв поглед, каза си американецът. И така, какво да му отговори? Когато имаш съмнения, придържай се към истината, реши той.