Том Клэнси - Мечката и драконът

— Нямам подобни инструкции — отговори Рътлидж.

— Добре, знаеш ли какво? Твоите китайски опоненти имат точно такива инструкции. Нещо повече, тяхното икономическо положение очевидно е много по-нестабилно, отколкото сме очаквали. Кажи на онези от ЦРУ, че имат нужда от по-способни хора в отдела си за финансово разузнаване — подчерта Грант. Хитч погледна към един човек в другия край на масата, който вероятно беше местният резидент на ЦРУ.

— Те дават ли си сметка колко сериозно е положението им? — попита Рътлидж.

— И да, и не. Да, те знаят, че имат нужда от твърда валута, за да постигнат това, което искат. И не, защото си мислят, че могат безкрайно да продължават така, че за тях дисбалансът в търговията им с нас е нещо естествено, а защо? Защото се смятат за по-висша раса, ето защо.

Посланик Хитч отново кимна.

— Викат му комплекс за превъзходство на Централното царство. Да, господин Грант, те наистина мислят така за себе си и очакват хората да дойдат при тях и да им дадат, а не да се обърнат към други. Един ден това ще бъде причината за техния провал. Тук се сблъскваме с някаква институционална, може би расистка арогантност, която е трудно да се опише и да се разбере. — След това Хитч се обърна към Рътлидж. — Клиф, очаква те един интересен ден.

Грант веднага видя, че на помощник-държавния секретар по политическите въпроси не му стана никак приятно.

— Сега сигурно закусват — каза Адлер, седнал с чаша коняк „Хенеси“ в ръка в Източния салон.

Приемът мина добре, макар че Джак и Кети Райън намираха подобни прояви за твърде отегчителни, но те бяха също такава неотменна част от задълженията на президента, както и годишното му послание „За състоянието на Съюза“. Е, поне вечерята беше добра. Едно от нещата, на които човек може да разчита в Белия дом, беше качествената храна, а дошлите на приема бяха все хора от вашингтонския елит. Макар Райън да не го оценяваше, но дори и в това отношение имаше известно подобрение. Някога Конгресът беше пълен до голяма степен с хора, чиято амбиция в живота беше „да служат на обществото“ — фраза, чийто благороден смисъл бе преиначен от тези, за които 130 000 долара бяха крезовска заплата (това беше далеч по-малко, отколкото можеше да спечели един току-що завършил колежа младеж от правене на софтуерни програми за някоя фирма за компютърни игри и неимоверно по-далеч от това, което можеше да се изкара на „Уолстрийт“) и чиято истинска цел беше да налагат волята си върху законите на страната. Сега много от тях благодарение на речите, които президентът беше произнесъл из цялата страна, бяха хора, които действително „служеха“ на обществото, като вършеха полезна работа, и на които им беше писнало от машинациите на правителството. Те бяха решили да си вземат няколко години отпуск, за да поправят развалината, в която се беше превърнал официален Вашингтон, преди да се върнат отново към предишния си продуктивен живот. Първата дама прекара по-голямата част от вечерта в разговор с един млад сенатор от щата Индиана, който в реалния живот беше хирург педиатър с добра репутация. Неговите сегашни усилия бяха съсредоточени в коригиране на правителствените програми за здравеопазване, преди да са избили прекалено много граждани, на които искаха да помогнат. Най-голямата му задача беше да убеди и медиите, че един лекар може би е толкова наясно как да подобри положението на болните, колкото и лобистите във Вашингтон. През по-голямата част от вечерта той непрекъснато повтаряше това на Хирурга, т.е. на президентшата.

— Информацията, която получихме от Мери Пат, би трябвало да помогне на Рътлидж.

— Радвам се, че Грант е там, за да му я разтълкува. Клиф доста ще се поозори, докато ние спим, почивайки си от храната и алкохола, Джак.

— Дали е подходящ за тази работа? Знам, че беше гъст с Ед Килти, а това не говори много добре за характера му.

— Клиф е добър специалист — отвърна Адлер, след като отпи от коняка. — Освен това има ясни инструкции какво да прави, а и едно страхотно добро разузнаване, което му помага. Това ми прилича на онези сведения, които Джонатан Ярдли ни даде по време на преговорите във Вашингтон за морските граници. Не може да се каже, че гледаме право в картите им, но разбираме какъв е начинът им на мислене, а това е почти същото. Така че според мен той е подходящ за тази работа, иначе не бих го изпратил.

— А как е посланикът ни там? — попита президентът на САЩ.

— Карл Хитч ли? Супер е. Истински професионалист, Джак. Скоро трябва да се пенсионира, но той е като добър архитект по вътрешно оформление. Не може да ти проектира къща, но когато си свърши работата, в кухнята ти всичко ще е както трябва. Ценя такива качества у един дипломат. Освен това проектирането на къщата е твоя работа, г-н президент.