Том Клэнси - Мечката и драконът

В посолството имаше достатъчно място за настаняване на цялата официална делегация, главно за да бъдат сигурни, че всичко, което кажат нейните членове, няма да бъде записано от монтираните във всяка хотелска стая в града микрофони. Това не означаваше непременно, че условията бяха много луксозни, въпреки че за Рътлидж имаше определена хубава стая. Тук протоколът изигра лоша шега на Марк Грант, но той все пак успя да си намери малка самостоятелна стаичка с обща баня. За компенсация взе гореща вана и едно приспивателно хапче, което придружаващият делегацията лекар му беше дал. Това щеше да му осигури 8-часов здрав сън и сутринта щеше да се почувства пригодил се към местното време. След това щеше да има голяма работна закуска, подобна на тази, каквато имат астронавтите, преди да се качат в космическата совалка, и както го изискваше американската традиция.

Номури чу за пристигането на търговската делегация от китайската телевизия, която следеше главно за да упражнява езика. Вече имаше напредък, въпреки че интонацията на китайския го влудяваше. Някога беше решил, че японският е труден, но в сравнение с китайския му се струваше направо играчка. Вгледа се в лицата, като се питаше кои ли са те. Китайският преводач му помогна, но се запъна доста при произнасянето на името „Рътлидж“. Е, и американците осакатяваха китайските имена, освен ако не са прости като Мин и Ван. Номури се развесели, когато чу как американски бизнесмен се опитва да каже нещо на един китаец. Коментаторът продължи да говори за китайската позиция на търговските преговори, за това как Америка трябва да направи отстъпки на КНР. В края на краищата, нали точно Китай беше позволил великодушно на американците да плащат за безценните китайски стоки с нищо неструващите си долари. В това отношение Китай много приличаше на Япония навремето, но новото японско правителство отвори пазарите си. Въпреки че САЩ продължаваха да имат дефицит в търговията си с Япония, въвеждането на едни по-справедливи правила в техния обмен намали американските протести, независимо че японските коли продължаваха да не се приемат с такъв ентусиазъм в Америка, както преди. Това обаче щеше да отмине. Номури беше сигурен. Ако Америка имаше някаква слабост, тя беше, че прощава и твърде бързо забравя. В това отношение той се възхищаваше на евреите. Те още не бяха забравили Германия и Хитлер. Не би и трябвало — помисли си той. Последната му мисъл, преди да заспи, беше дали новият софтуер действа в компютъра на Чаи и дали Мин изобщо го беше сложила. След това реши да провери.

Стана от леглото, включи лаптопа и… Да! Системата на Чаи не беше като софтуера на Мин, но предаваше това, което трябва. Добре, чудесно. Преводачите в Ленгли щяха да се справят някак. Той нямаше желание да го прави, само го препрати и си легна.

— По дяволите! — каза Мери Пат. Това не можеше да се чете. Но беше вторият източник на Зорге. Личеше си от начина, по който информацията беше стигнала през Интернет. Тя се запита дали Номури се престарава, или е успял да бръкне под полата и на друга важна китайска секретарка. Всъщност той не беше единственият разузнавач с по-активен сексуален живот, но това не беше и чак толкова често срещащо се явление. Тя пусна принтера, запамети файла в харддиска и извика един преводач да го преведе. След това се зачете в новата информация от Пойна птичка. Започна да пристига редовно като „Вашингтон поуст“, но беше много по-интересно. Тя се облегна в стола си и зачете превода на последните бележки на Мин от министър Фан Ган. Дано говори за търговските преговори, каза си тя и видя, че очакванията й се оправдаха. Важно е, помисли си заместник-директорката на ЦРУ. Но скоро с изненада щеше да установи колко погрешно беше това впечатление.

Бекон с яйца, препечени филии, пържени картофи и колумбийско кафе. Грант беше евреин, но не спазваше еврейските правила за хранене и обичаше бекон. Всички са станали и изглеждат добре, каза си той. Раздадените им черни хапчета (така ги наричаха и очевидно бяха някаква неизвестна за него традиция) бяха подействали на всички и сега дипломатите имаха свеж вид. Забеляза, че повечето от разговорите се въртяха около мачовете от Националната баскетболна асоциация. Отборът на Лейкърс пак се държеше. Грант видя, че Рътлидж седи начело на масата и води приятелски разговор с посланик Хитч, който изглеждаше свестен мъж. В този момент влезе един разтревожен служител на посолството с плик, облепен с червени и бели ленти. Подаде го на посланик Хитч и той веднага го отвори.