Том Клэнси - Мечката и драконът

— Господи, Роби! Не говори за подобни неща на висок глас. Медиите още не са се докопали до тази подробност — предупреди го президентът на Съединените щати. — Освен това ние го купуваме на едро по 32 долара половинката.

— Това е добра сделка — съгласи се с усмивка вицепрезидентът.

След официалната церемония пленарното заседание започна без много формалности. Помощник-държавният секретар Рътлидж седна в стола си, поздрави китайските дипломати от другата страна на масата и започна. В началото декларацията му съдържаше обичайните любезности, които бяха така предвидими, като уводните текстове на игрален филм.

— Съединените щати — продължи той, навлизайки в същината на проблема — са загрижени от няколко обезпокоителни аспекта на двустранните ни търговски отношения. На първо място това е очевидната неспособност на КНР да се придържа към предишните ни споразумения и да признава международните договори и конвенции, отнасящи се до търговските марки, авторските права и патентите. Тези въпроси са били дискутирани и по тях са се водили дълги преговори в предишни наши срещи като тази и ние си мислехме, че споровете ни са успешно преодолени. За съжаление се оказа, че не е така. — Той посочи няколко примера в подкрепа на твърдението си. — Също така — продължи Рътлидж — поетите ангажименти за отваряне на китайския пазар за американските стоки не са изпълнени. Това доведе до дисбаланс в търговския ни обмен, което вреди на нашите общи отношения. Сегашното отрицателно салдо е около 70 милиарда долара, а това е неприемливо за Съединените щати. Накратко казано, КНР не изпълнява задължения си към Съединените щати, поети съгласно международните договори и споразумения. Според американското законодателство нашата страна има право да променя законите си в съответствие с практиката на другите държави. Това е добре известният Закон за търговската реформа, приет от американското правителство преди няколко години. Имам неприятното задължение да информирам правителството на КНР, че оттук нататък Америка ще приложи този законов акт в търговията си с Китай, ако предварителните ни уговорки по тези споразумения не бъдат изпълнени незабавно — каза накрая Рътлидж. Незабавно е дума, която не се използва често в международните отношения. — С това завършвам встъпителната си декларация.

Когато Рътлидж свърши, Марк Грант се запита дали от другата страна на полираната дъбова маса няма да скочат с извадени саби и кинжали. Ръкавицата беше хвърлена по най-категоричен начин и това сигурно не се беше понравило на китайците. Но ръководителят на делегацията от другата страна на масата — външният министър Шен Танг, реагира така, сякаш получавайки сметката си в ресторанта, е открил, че са надписали с пет долара. Той дори не вдигна очи и продължи да разглежда бележките пред себе си. Погледна нагоре едва когато усети, че декларацията на Рътлидж е към края си, но с такова безразличие, сякаш се намираше в картинна галерия и гледаше картина, която жена му иска да купи, за да скрие пукнатина в стената на трапезарията.

— Благодаря за изказването ви, секретар Рътлидж — започна на свой ред той. — Първо, Китайската народна република ви приветства в нашата страна и иска да стане ясно на всички с желанието си за продължаване на приятелските отношения с Америка и с американския народ.

Ние обаче считаме, че изразеното от Америка желание за приятелски отношения влиза в противоречие с признаването от нейна страна на откъсналата се провинция о-в Тайван като независима държава. Подобни действия имат за цел да взривят нашите отношения. Те разпалват пламъците, вместо да ги гасят. Народът на нашата страна няма да приеме тази груба намеса в китайските вътрешни работи и… — Дипломатът с изненада видя, че Рътлидж вдигна ръка, за да го прекъсне. Той беше толкова шокиран от подобно нарушение на протокола, че спря да говори.

— Министре — обърна се Рътлидж към него, — целта на тази среща е да говорим по въпросите на търговията. Проблемът с дипломатическото признаване на Република Китай от Америка сега не е на дневен ред. Американската делегация няма желание да го обсъждаме днес. — На дипломатически език това означаваше: „Вземете си проблема и си го заврете…“

— Г-н Рътлидж, вие не можете да диктувате на КНР по какви проблеми да говори — отбеляза министър Шен с такъв равен глас, като че ли обсъждаше цената на марулята на пазара. — Правилата на подобна среща са прости. Никой от участниците не трябва да дава воля на гнева си.