Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Здравейте, господин Райън.

— Добро утро, Ърни.

— Приятна работа, сър. — Бившият сержант се обръщаше към всички със „сър“.

Два часа по-рано в околностите на Суидад Хуарес. Там джипът спря на един площад, използван за паркинг, до други четири джипа. Зад тях имаше още коли, които ги бяха следвали през целия път до американската граница. Хората се разбудиха от дрямката и излязоха навън да подишат студения утринен въздух и да се поразкършат.

— Тук аз ви напускам, сеньор — каза шофьорът на Мустафа. — Трябва да отидете при човека, застанал до жълто-кафявия форд експлорър. „Vaya com Dias, Amigos“ — благоволи да им пожелае накрая той: „Бог да е с вас.“

Мустафа отиде при посочения човек. Беше висок и носеше каубойска шапка. Имаше доста мърляв вид, а мустаците му се нуждаеха от подрязване.

— Добър ден, аз съм Педро. Ще бъда ваш водач за останалата част от пътя. В моята кола ще бъдете четирима души, нали?

Мустафа кимна.

— Точно така.

— В джипа има бутилки с вода. Ако искате да си вземете нещо за ядене, можете да си купите каквото пожелаете от магазина. — Той посочи с ръка сградата.

Мустафа и колегите му така и направиха и след десет минути всички се качиха в колите и продължиха.

Движеха се на запад, главно по шосе №2. Колите се разредиха и вече не пътуваха като група. Бяха четири големи американски джипа, покрити с дебел слой мръсотия и кал, за да не изглеждат нови. Слънцето се беше издигнало над хоризонта и грееше в гърба им, като хвърляше сенки по тъмнокафявата земя.

Там, на площада, Педро явно беше изчерпал целия си словесен запас. Сега не казваше нищо, само се оригваше от време на време и пушеше цигара от цигара. Беше включил радиото на станция, която предаваше на къси вълни, и тананикаше в унисон с испанската музика. Арабите мълчаха.

— Здравей, Тони — поздрави Джак. Колегата му беше вече пред компютъра.

— Здрасти — отвърна Уилс.

— Нещо интересно тази сутрин?

— От вчера не е имало нищо, но в ЦРУ пак обсъждат дали някой да започне да следи Фаад.

— Ще го решат ли наистина?

— Шансовете да позная са колкото и твоите. Шефът на станцията в Бахрейн казва, че за да организира следене, му трябват повече хора, а в Ленгли хората, от които зависи това, вероятно си прехвърлят топката един на друг.

— Баща ми казваше, че на практика държавата се управлява от счетоводители и юристи.

— Не е бил много далеч от истината, приятелю. Макар че един бог знае дали Ед Кийлти е на същото мнение. Какво е мнението на баща ти за него?

— Не може да понася кучия син. Не иска да се изказва публично за новата администрация, защото смята, че не е редно, но ако споменеш нещо за този човек по време на вечеря, може и да се наложи да си пиеш виното у дома. Чудна работа. Татко мрази политиката и полага големи усилия да бъде безпристрастен, обаче този човек определено не е от хората, които би поканил на гости. Но си мълчи. Не говори пред репортерите за това. Майк Бренън ми каза, че от Службата за охрана също не обичат новия президент. А би трябвало.

— Професионализмът има и своите не чак толкова добри страни — съгласи се Уилс.

Джак включи компютъра си и започна да преглежда информационния обмен от нощта между Ленгли и Форт Мийд. Беше много по-богат по обем, отколкото по съдържание. Изглежда, че неговият нов приятел Уда беше…

— Вчера нашият приятел Сали е обядвал с някого — съобщи Джак.

— С кого? — попита Уилс.

— Англичаните не знаят. Изглежда, че е човек от Близкия изток, на около двадесет и осем години, от тези с продълговатите лица, с брада и мустаци, но няма идентификация. Говорили са на арабски, но никой не е успял да се доближи на достатъчно разстояние, за да чуе нещо.

— Къде са обядвали?

— В една кръчма на хълма Тауър. Точно на границата на финансовия район. Уда е пил минерална вода, а неговият приятел бира. Обядът им се е състоял от най-прости английски ястия. Седели са в едно ъглово сепаре, което не е позволило на наблюдаващия да се приближи и да ги подслушва.

— Значи не са искали някой да чуе какво си говорят. Това не означава непременно, че са от лошите. Англичаните проследили ли са го?

— Не. Вероятно това означава, че към Уда е имало прикрепен само един човек.

— Сигурно е било така — съгласи се Уилс.

— Обаче се казва, че са направили снимка на новия човек, но тя не е включена в доклада.

— Възможно е проследяването да е било извършено от контраразузнаването МИ–5, и то от някой младок. Не считат Уда за много важен, че да отделят за него цял екип. Никоя от тези служби не разполага с нужните й хора. Нещо друго?