Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Колко дълго ще продължи това?

— Три часа. Може и по-малко, ако сте във форма. Имате ли вода?

— Знаем какво е пустиня — увери го Мустафа.

— Щом казвате. Тогава да тръгваме. Следвайте ме, амиго . — Рикардо тръгна на север. Дрехите му бяха жълто-кафяви на цвят. Носеше военен колан със закачени на него три манерки, военен бинокъл и войнишка шапка с козирка. Ботушите му бяха доста износени. Вървеше със спокойна, уверена крачка, не прекалено бързо, че да си личи, но оставяше все по-голямо разстояние след себе си. Наредиха се след него в индийска нишка, за да скрият броя си от евентуални преследвачи. Мустафа беше най-отпред на около пет метра зад койота.

На около триста метра от плантаторската къща имаше стрелбище. Беше на открито и със стоманени мишени, същите като в школата на ФБР, които имаха отгоре кръгове, съответстващи грубо на размерите на човешка глава. При попадение се чуваше приятно чаткане и те падаха, както би паднал човек, прострелян в главата. Оказа се, че Енцо е по-добър в тази работа. Алдо обясни, че в корпуса на морската пехота не наблягат много на стрелбата с пистолет, докато ФБР й обръща специално внимание, защото всички трябва да могат да стрелят добре с пистолет. Енцо стреляше в стойка „Уийвър“, в която оръжието се държи с две ръце, докато морският пехотинец стреляше с протегната напред ръка, както го бяха учили инструкторите.

— Алдо, това те прави по-добра мишена — предупреди го Доминик.

— Така ли? — Брайън стреля три пъти подред и постигна три добри попадения. — Трудно се стреля с куршум между очите, брат ми.

— А какви са тези глупости от сорта един изстрел — един мъртвец? За всичко, което си заслужава да стреляш по него, са нужни по два изстрела.

— Ти колко пъти стреля по онзи мръсник в Алабама? — попита Брайън.

— Три пъти. Не исках да рискувам — обясни Доминик.

— Сигурно си бил прав. Я ми дай да опитам с твоя „Смит и Уесън“.

Доминик извади патрона от цевта, преди да подаде пистолета на брат си, а след това и пълнителя. Брайън се прицели няколко пъти и натисна спусъка без патрон, за да почувства оръжието, а после зареди пистолета. С първия изстрел свали една глава. С втория също. При третия не улучи, но с четвъртия успя. Върна пистолета на брат си. — Усещам го по-различно в ръката си — обясни той.

— Ще свикнеш — обеща му Доминик.

— Благодаря, но на мен ми харесва да имам още шест патрона в пълнителя.

— Твоя работа.

— Аз пък се питам какво ли ще означава тази стрелба по глави? — зачуди се Брайън. — За мен най-сигурният начин да повалиш някого с един изстрел е снайперската карабина, а не пистолетът.

— Не е зле да можеш да уцелиш някого в главата от десет метра — отвърна Пийт Алекзандър. Това е най-добрият начин да сложиш край на спора.

— Ти пък откъде се появи? — попита Доминик.

— Не се оглеждаш наоколо, агент Карузо. Помни, че дори Адолф Хитлер е имал приятели. Не са ли ви учили на това в Куантико.

— Ами, да — призна си малко смутен Доминик.

— Когато основният ти обект е повален, трябва да огледаш района дали наоколо няма негови приятели, да изчезнеш от града или да сториш и двете.

— Искаш да кажеш да избягаш, така ли? — попита Брайън.

— Освен ако не си попаднал на следа. Тогава се измъкваш колкото може по-незабелязано. Това може да означава да влезеш в някоя книжарница и да си купиш нещо — кафе или каквото и да е. Вземаш решение според обстоятелствата, но винаги трябва да мислиш за целта си. А тя е да напуснеш района толкова бързо, колкото обстоятелствата позволяват. Ако го направиш по-бързо, хората могат да забележат. Ако се забавиш, могат да си спомнят, че са те виждали близо до обекта ти. Никога няма да съобщят за някого, когото не са забелязали. Вие трябва да сте точно такива. С какво ще сте облечени, докато свършите работата, начинът, по който ще действате, каква ще е походката ви, как ще разсъждавате — всички тези неща трябва да имат за цел да ви направят невидими — обясни им Алекзандър.

— С други думи, Пийт, искаш, когато убием хората, за които се обучаваме, да можем да го направим така, че да сме в състояние да се измъкнем — рече тихо Брайън.

— Да не би да предпочиташ да те хванат? — попита Алекзандър.

— Не, но най-добрият начин да видиш сметката на някого е да го гръмнеш в главата с добра карабина от двеста метра разстояние. Това винаги е резултатно.

— Ами ако искаме обектът да бъде убит така, че никой да не разбере кой го е ликвидирал? — попита обучаващият офицер.