Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Този следобед има известно прехвърляне на пари. Изглежда съвсем рутинно — рече Джак, докато преглеждаше трансакциите. „Търся нещо малко и безобидно“, припомни си той. Уда правеше подобни трансфери всеки ден с големи и по-малки суми. Тъй като беше в бизнеса по запазване на активите, той рядко рискуваше и в повечето случаи се занимаваше с покупки на недвижими имоти. Лондон, а и самата Англия бяха добро място за пазене не пари. Цените на недвижимите имоти бяха сравнително високи, но много стабилни. Ако купите нещо, цената му няма да се вдигне много, но е съвсем сигурно, че няма и да падне драстично. Така че бащата на Уда позволяваше на момчето си да развива известна дейност, но не и да се включва в голямата игра. С какви лични средства разполагаше Уда? След като плащаше на проститутките в брой и със скъпи чанти, сигурно имаше собствени запаси? Може да бяха скромни, но „скромни“ по саудитските стандарти за другите не бяха никак малко пари. Момчето все пак караше Астън Мартин и не живееше в каравана… Така че…

— Как мога да разгранича парите на семейството, с които Сали оперира, и неговите собствени?

— Не можеш. Предполагаме, че държи двете сметки близо една до друга, в смисъл, че и двете са тайни, но между тях има връзка. Най-доброто ти предположение по въпроса може да се основава на отчетите му пред фамилията за всяко тримесечие.

Джак изстена.

— Страхотно, няма що. Ще ми трябват най-малко два дни да събера всички трансакции и след това да ги анализирам.

— Е, сега вече знаеш, че не можеш да се мериш с компютъра, Джак — подкачи го Уилс.

Джак направи кисела физиономия, но не каза нищо. Имаше само един начин да се справи със задачата, а и това в края на краищата му беше работата. Първо се опита да провери дали неговата програма може да съкрати процеса. Не се получи. Налагаше се да прибегне до аритметиката от четвърти клас с нос, забит в листа. Колко забавно. Поне когато свършеше, щеше да може лесно да борави с числата от дясната страна на клавиатурата. Е, можеше пък да излезе нещо. Защо в Колежа не работят счетоводители — специалисти по финансови престъпления?

Те се отклониха от шосе №2 по един черен път, който лъкатушеше на север. Явно се използваше често и дори съвсем наскоро, ако се съдеше по следите от автомобилните гуми. Районът беше планински, върховете на Скалистите планини бяха встрани, на запад и твърде далеч, за да може той да ги види, но тук въздухът беше по-разреден, отколкото беше свикнал, и ако вървеше, щеше да му бъде по-топло. Запита се колко дълго ще продължи това и дали са близо до американската граница. Беше чул, че мексиканско-американската граница не се охранява особено строго. В някои райони американците бяха изключително компетентни, а в други се държаха напълно детински. Мустафа и хората му се надяваха да избегнат първите и да се възползват от вторите. Към единайсет часа сутринта видя голям камион в далечината и техните джипове се насочиха към него. Когато го приближиха, забеляза, че той е празен, а големите му червени врати бяха широко отворени. Колата им се приближи на сто метра и спря. Педро изключи двигателя и слезе.

— Пристигнахме, приятели — съобщи той. — Надявам се, че сте готови да вървите.

Четиримата слязоха, разкършиха се както преди и се огледаха наоколо. Към тях се приближи друг мъж, докато останалите три джипа спряха до тях и се освободиха от пътниците си.

— Здравей, Педро — поздрави новият мексиканец техния шофьор, когото явно добре познаваше.

— Buenos dias, Рикардо. Това са хората, които искат да отидат в Америка.

— Здравейте. — Той се здрависа с първите четирима. — Името ми е Рикардо и аз съм вашият койот.

— Какво? — попита Мустафа.

— Това е термин. Прехвърлям хора през границата срещу заплащане. За вас вече ми е платено.

— Колко е далече?

— Десет километра умерен ход — успокои го той. — По-голямата част от местността е като тази тук. Ако видите змия, просто я отминете. Няма да ви преследва. Но ако сте на един метър от нея, може да ви нападне и да ви убие. Като изключим това, няма от какво друго да се страхувате. Ако видите хеликоптер, трябва да легнете на земята и да не мърдате. Американците не пазят добре границата си. И което е най-странно, не я пазят толкова добре през деня, колкото през нощта. Освен това сме взели и някои предпазни мерки.

— Какви?

— В този камион има трийсет души — каза той, посочвайки към големия покрит червен камион, който бяха видели. — Те ще вървят пред нас малко по на запад, и ако заловят някого, ще бъде един от тях.