Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Тъкмо това Гренджър наричаше мисловна безизходица.

Хендли се намръщи още по-силно, защото съзнаваше, че от половин дузина правителствени агенции с целия им персонал и отпусканите за тях средства има толкова полза, колкото и от цицките на глигана.

— Можем ли да направим нещо? — попита той.

— Най-много да застреляме някой невинен, който вероятно посещава курсове за получаване на американско гражданство — отвърна Бел. — Не си струва неприятностите.

„Трябваше да остана в Сената“ , помисли си Хендли. Да си част от проблема също имаше своите предимства. Поне от време на време можеш да си излееш яда на някого. Да се крещи тук беше напълно безсмислено и зле влияеше на самочувствието на хората му.

— Добре тогава, ще продължим да се преструваме на обикновени граждани — рече накрая босът. Останалите участници в съвещанието кимнаха в знак на съгласие и преминаха към обсъждането на останалите въпроси от програмата за деня. Хендли попита Раундс как се справя новото момче.

— Доста умен е и задава много въпроси. Възложил съм му да следи дали някои известни на нас хора или пък заподозрени сътрудници са извършвали нерегистрирани парични трансфери.

— Бог да му е на помощ, ако има търпението да се занимава с такава работа — рече Бел. — От подобно нещо човек може да се побърка.

— Търпението е добродетел — отбеляза Гери. — За тази работа се иска да си дяволски упорит.

— Да кажем ли на всичките си хора да бъдат нащрек заради записа?

— Няма да е зле — отвърна Бел.

— Решено — каза Гренджър на колегите си.

— Брей, да му се не види! — възкликна Джак петнадесет минути по-късно. — Какво ли ще означава?

— Може би ще разберем още утре, следващата седмица или пък никога няма да узнаем — отговори Уилс.

— Фаад… Това име ми е познато… — Джак се обърна към компютъра си и изкара няколко файла. — Ами, да! Човекът от Бахрейн. Защо досега местните ченгета не са го накарали да се поизпоти?

— Те още не знаят за него. Засега с наблюдението му се занимава само АНС, но може би от Ленгли ще се опитат да научат нещо повече за него.

— Тях бива ли ги в полицейската работа толкова, колкото ФБР?

— Всъщност не. Подготовката им е различна, но всеки що-годе нормален човек може да свърши това…

Райън-младши го прекъсна.

— Как пък не. Ченгетата ги бива да четат мислите на хората. За това умение е нужна практика, а и човек се научава как да задава въпроси.

— Имаш ли някого предвид? — попита Уилс.

— Майк Бренън. Беше ми бодигард. Научи ме на много неща.

— Е, един добър шпионин също би трябвало да може да чете мислите на хората. От това зависи дали ще си опази задника.

— Да, обаче ако искаш да си оправиш очите, ще трябва да говориш с майка ми. За ушите ще се наложи да се обърнеш към някой друг.

— Е, да, може би си прав. Засега провери нашия приятел Фаад.

Джак отново се обърна към компютъра си. Върна се на първия интересен разговор, който бяха засекли. След това размисли и се върна на самото начало, когато обектът беше привлякъл вниманието им за първи път.

— Защо не си сменя телефоните?

— Може би е мързелив. Тези хора са умни, но и те имат някои недостатъци. Робуват на навици. Способни са, но нямат специално обучение като някой подготвен шпионин, човек от КГБ или нещо подобно.

АНС имаше в Бахрейн голям, но умело прикрит подслушвателен пост в американското посолство, чиято работа се подпомагаше от отбиващите се редовно там американски кораби, на които в района не гледаха като на електронна заплаха. Екипите на АНС, които плаваха на тях, успяваха да засекат дори разговорите, които хората водеха от клетъчните си телефони на крайбрежния булевард.

— Работата на този човек не е чиста — каза той малко по-късно. — Сигурно е от лошите.

— Освен това е добър барометър. Казва много неща, които намираме за интересни.

— Значи, някой трябва да го следи.

— В Ленгли мислят по въпроса.

— Колко голяма е станцията в Бахрейн?

— Състои се от шест човека. Шефът, двама оперативни шпиони и трима, които се занимават с най-различни неща, включително с обслужването на апаратурата и прочие.

— И това е всичко? Та те са много малко.

— Така е — потвърди Уилс.

— По дяволите. Разговарял съм с баща ми за това. Обикновено само свиваше рамене и сумтеше.

— Той положи доста усилия, за да осигури повече средства за ЦРУ и повече служители, обаче Конгресът не винаги се отнасяше с разбиране.

— Опитвали ли сте се да наемете там някой, който да „поприказва“ с него?