Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Основният принцип, по който Агенцията за национална сигурност поддържаше връзка с ЦРУ, беше формулата: Това е интересно, вие какво мислите? Всяка агенция си имаше различни характеристики. Те говореха по различен начин. Мислеха различно. И ако изобщо го правеха, действаха по различен начин.

Все пак беше добре, че мислите им вървяха в паралелни посоки, а не в противоположни. Общо взето, ЦРУ имаше по-добри аналитици, а АНС беше по-добра в събирането на информация. И от двете общи правила имаше изключения и в двата случая, а истински талантливите хора се познаваха и разговаряха помежду си на един и същи език.

Това стана ясно на следващата сутрин при междуагенционния телеграмен обмен. Един старши аналитик във Форт Мийд го беше изпратил с гриф МЪЛНИЯ на своя колега в Ленгли. Това гарантираше, че ще бъде забелязано в Колежа. Джери Раундс го видя най-отгоре на сутрешния си куп с имейли и го внесе на утринното оперативно съвещание.

Човекът казва: „Този път здравата ще ги ужилим.“ Какво ли може да означава това? — запита се на глас Джери Раундс.

Предишния ден Том Дейвис беше в Ню Йорк и имаше работна закуска с хора от „Морган Стенли“. Беше неприятно, когато бизнесът пречеше на бизнеса.

— Добър ли е преводът? — попита Гери Хендли.

— В придружителната бележка се казва, че не е имало проблеми с приемането. Засеченият разговор е ясен, без смущения от статично електричество. Това е едно просто, декларативно изречение на литературен арабски, без някакви особени нюанси в смисъла — каза Раундс.

— Какъв е произходът и кой е получателят? — продължи да разпитва Хендли.

— Човекът, който говори, се казва Фаад. Второто му име е неизвестно. Този човек ни е познат. Според нас е един от техните хора на средно ниво, който се занимава повече с планиране, отколкото с оперативна работа. Живее някъде в Бахрейн. Говори по мобилния си телефон само когато се намира в движеща се кола или на публично място, като например пазар или нещо подобно. Все още никой не е успял да се добере до негов личен телефон.

— Предполага се, че реципиентът — продължи Бел — е нов човек… или по-вероятно някой от старите, но с наскоро клониран телефон. Това е стар аналогов телефон и те не са могли да изкарат звукозапис.

— Значи може би имат някаква операция в ход… — отбеляза Хендли.

— Така изглежда — съгласи се Раундс. — Естеството и местоположението й са неизвестни.

— Значи ние не знаем абсолютно нищо. — Хендли се пресегна за чашата си с кафе и силно се намръщи. — И какво смятат да направят по въпроса?

Гренджър се възползва от възможността да се обади:

— Нищо полезно, Гери. Намират се в мисловна безизходица. Ако повишават с една степен възможната опасност, то е за да бият тревога, а те правят подобни неща толкова често, че имат обратния ефект. Докато не разкрият текста и източника, никой няма да приеме нещата на сериозно. Ако те разкрият нещо, без съмнение ще загубим източника.

— А не бият ли тревога, от Конгреса ще вдигнат врява, че не са били предупредени, ако нещо се случи точно под техните задници. Хората на изборни длъжности се чувстват много по-добре, когато са по-скоро част от проблема, отколкото от решението. Техните крясъци, които с нищо не допринасят за него, ще създадат само политическа суматоха. Така че ЦРУ и другите служби ще продължат да работят, за да открият кои са хората с далечните клетъчни телефони. Това е неблагодарна, бавна полицейска работа, която напредва със скорост, която прекалено нетърпеливите политици не могат да определят. Хвърлянето на допълнителни средства за решаването на проблема няма да подобри нещата, което ще бъде още по-неприятно за хора, които не знаят как да сторят нещо друго.

— Така че ще забатачат работата и ще направят нещо, от което предварително знаят, че няма да има полза…

— … и ще се надяват да стане чудо — съгласи се Гренджър с шефа си.

Разбира се, полицейските участъци из цяла Америка ще бъдат вдигнати под тревога, но с каква цел и срещу каква заплаха — никой няма да знае. Ченгетата и без това непрекъснато се оглеждат за лица от района на Близкия изток, за да ги спират и разпитват до такава степен, че самите те вече са отегчени от подобна работа, която почти винаги се оказва безрезултатна, а защитниците на правата на човека ще продължат да вдигат врява до бога. В различни федерални районни съдилища вече има за разглеждане шест дела за араби, карали колите си, които се оплакват, че местната полиция е попрекалила с грубостите. Сред тях четирима лекари и двама очевидно невинни студенти. Каквото и да бъде решението на съда във връзка с тези инциденти, то ще причини много по-голяма вреда, отколкото полза.