Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Значи този Ото Вебер играе по правилата, така ли?

Уилс кимна.

— Точно така. Приел е цялата система — религията и всичко останало. Те го харесват тъкмо заради това. Религията заема централно място в тяхната култура. Когато човек смени вярата си и живее по правилата на исляма, той е приет в техния свят и отношението към него е като към всеки друг, макар че според мен Ото не е играч. Хората, които търсим, са асоциални типове. Има ги навсякъде. В някои общества ги откриват рано и ги променят или ги убиват. В други — не. В тази работа не сме толкова добри, колкото би трябвало, а подозирам, че саудитците вероятно са. Обаче наистина добрите могат да се промъкнат във всяко общество и някои от тях използват религията за прикритие. Ислямът не е религия за психопати, но той може да бъде изопачен чрез използването на такива хора, също както това може да стане и в християнството. Карал ли си курсове по психология?

— Не, съжалявам, че не съм карал — призна Райън.

— Тогава си купи някои книги и ги прочети. Срещни се с хора, които са наясно с тези неща, и им задай въпроси. Слушай внимателно отговорите. — Уилс се обърна отново към монитора.

„Мамка му!“, помисли си Джак. Тази работа ставаше все по-сложна. Запита се колко време трябваше да мине, преди да успее да свърши нещо полезно. Месец? Година? Кога, по дяволите, най-сетне ще премине подготвителния курс в Колежа…

… и какво точно ще се случи, когато най-после открие нещо полезно?

Върна се отново към Ото Вебер…

Те не можеха да стоят през цялото време в стаите си, без хората да се запитат защо го правят. Мустафа и Абдула излязоха веднага след лек обяд в кафенето и тръгнаха на разходка. Три пресечки по-нататък откриха един музей на изкуството. Входът беше свободен, но когато влязоха вътре, разбраха защо. Музеят беше за модерно изкуство. Картините и скулптурите бяха за тях неразбираеми. Мотаха се из него повече от два часа и двамата стигнаха до заключението, че художествената живопис в Мексико не се цени. Независимо от това имаха възможност да поработят върху прикритието си, като се преструваха, че ценят окачените по стените боклуци и скулптурите наоколо.

После се върнаха в хотела. Едно от хубавите неща тук беше времето. За европейците то беше прекалено горещо, но за арабите — доста приятно, независимо от смога и всичко останало. Утре отново щяха да видят пустиня, може би за последен път.

Дори за една правителствена агенция, ползваща се с добра подкрепа, беше невъзможно да проверява всички съобщения, които се разпространяваха в киберпространството всяка нощ, затова АНС използваше компютърни програми за откриване на ключови фрази. С течение на годините тя беше успяла да открие електронните адреси на някои известни терористи или заподозрени като такива, както и на техните сътрудници, и те се наблюдаваха от Службата на интернет посредниците (ИСП). Те разполагаха с големи възможности за съхраняване на информация и като резултат от това във Форт Мийд, Мериланд непрекъснато пристигаха камиони с нови дискове за съхранение. Там ги вкарваха в главните компютри, така че ако даден човек бъде идентифициран, можеха да бъдат проследени неговите имейли в продължение на месеци и дори години. Това си беше точно игра на котка и мишка. Лошите момчета, разбира се, знаеха, че сканиращата програма търси специфични думи и фрази и затова си измисляха свои кодови думи. Това само по себе си беше още един капан, тъй като кодовете даваха лъжливо чувство за сигурност, от което лесно се възползваше една агенция със 70-годишен опит в четене на мислите на враговете на Америка.

Процесът си имаше своите граници. Прекалено свободното използване на информацията от електронното разузнаване разкриваше и неговото съществуване, което караше обектите да сменят методите си на кодиране. От друга страна, прекалено малката използваемост на подобна информация беше минус, равен на положението изобщо да не я притежаваш. За нещастие разузнавателните служби правеха повече второто. Създаването на ново министерство на вътрешната сигурност теоретично поставяше основите на централно управление на цялата враждебна информация, но размерите на тази нова суперагенция я спъваха още от самото начало. Цялата информация беше на нейно разположение, но нейното количество беше прекалено голямо, за да бъде обработено, и в тази работа участваха извънредно много хора, за да могат да произведат нещо наистина значимо.

Обаче старите навици умират трудно. Разузнаването си остана същото, независимо че върху своята бюрокрация имаше за шапка една суперагенция. Хората в неговите отдели разговаряха помежду си и запазваха за себе си това, което знаеха, за да се отличават от онези, които не го знаят… и искаха нещата да си останат все такива.