Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Общо взето, нещата стоят точно така — потвърди Хендли.

— Добре — рече Брайън. — Това за мен е приемливо.

— Ще пристъпите заедно към изпълнение на задачите под прикритието на хора от банковия и търговския бранш. Ще ви запознаем с нещата, които трябва да знаете, за да поддържате легендите си. Ще действате главно от въображаем офис чрез портативен компютър.

— А как стои въпросът с безопасността? — попита Доминик.

— Това няма да е проблем — увери го Бел. — Компютрите са напълно сигурни. Когато е нужна гласова комуникация, могат да се използват и като телефони по интернет. Кодиращата система е много надеждна — подчерта той.

— Добре — съгласи се, без да е напълно убеден Доминик. Пийт им беше казал същите неща, но той нямаше доверие в никакви кодиращи системи. Системите на ФБР за връзка по радиото, за които се говореше, че са много надеждни, един-два пъти бяха пробивани от изобретателни лоши момчета или от компютърни маниаци, които много обичаха да се обаждат в офиса на някой местен представител на ФБР, за да му покажат колко ги бива. — А какво ще е нашето законно оправдание?

— То е най-доброто, което можем да ви предложим — рече Хендли и му подаде една папка. Доминик я пое и я отвори. Веднага ококори очи.

— Мама му стара! Как успяхте да се снабдите с това? — попита той. Единствената президентска заповед за помилване, която беше виждал, беше в учебник по право. Тази не беше попълнена и имаше само подпис. — Непопълнена заповед за президентско помилване? По дяволите!

— Кажи ми какво мислиш за нея? — предложи Хендли.

Отговорът се съдържаше в подписа. Доминик веднага си припомни някои неща от юридическото си образование. Документът беше изряден. Дори Върховният съд не можеше да го пренебрегне, защото суверенното право на президента да помилва хора беше също толкова законно, колкото и свободата на словото. То обаче нямаше да помогне много извън САЩ. — Значи ще действаме срещу хора тук в страната?

— Възможно е — потвърди Хендли.

— Ние сме първите стрелци в отбора, така ли? — попита Брайън.

— Това също е вярно — отвърна бившият сенатор.

— А с какво ще действаме?

— Ще зависи от характера на задачата — отвърна Бел. — За повечето обекти имаме ново оръжие, което е със стопроцентова ефикасност и е много скрито. По всяка вероятност ще научите за него утре.

— Работата спешна ли е? — зададе нов въпрос Брайън.

— Ръкавицата вече е хвърлена — обърна се Бел и към двамата. — Вашите цели ще бъдат хора, които са вършили, планират да вършат или пък подкрепят операции, чиято цел е да причинят сериозни загуби на нашата страна или на нейните граждани.

— Значи ние няма да се ограничим само с един случай. Не сме официалните екзекутори само на щата Тексас? — обади се Доминик.

— Не, не сте. Вашата дейност ще бъде извън легалната система на страната. Ще се опитаме да неутрализираме противниковите сили, като ликвидираме техни важни хора. Това в най-лошия случай ще попречи на възможностите им да осъществят плановете си. Надяваме се също то да принуди техните водачи да се издадат, за да можем да вземем мерки и срещу тях.

— Значи това е нещо като разрешително за лов, в което няма ограничения за броя на отстреляните животни и няма откриване на сезона — рече Доминик, връщайки обратно папката.

— Нещо такова, само че в разумни граници.

— Това ме устройва — каза Брайън. Спомни си, че само преди двайсет и четири часа беше държал умиращото момченце в ръцете си. — Кога започваме работа?

— Скоро — отговори Хендли.

— Тони, какво правят те тук?

— Джак, не знаех, че ще ги извикат днес.

— Не ми отговори на въпроса — Джак го изгледа пронизително със сините си очи.

— Ти сам стигна до заключението с каква цел е създадено това място, нали?

Това беше достатъчно като отговор. Мамка му. Неговите братовчеди! Е, вярно, че единият беше морски пехотинец, а другият агент от ФБР — адвокатът, както някога го наричаше Джак. Той вече беше ликвидирал един човек в Алабама. Вестниците писаха за случая и Джак дори беше разговарял с баща си по този повод. Беше трудно да не одобри постъпката му, а и всичко беше напълно законно. Доминик винаги се придържаше към правилата, това беше нещо като мото на фамилията Райън. И Брайън вероятно беше извършил нещо в корпуса на морската пехота, което беше направило впечатление. В гимназията си падаше повече по футбола, а брат му беше умникът на семейството. Обаче Доминик също не беше от мекушавите. Един от лошите вече се беше уверил в това, и то по най-категоричен начин. Може би някои хора трябваше да разберат, че не бива да си играят с една голяма страна, която има на разположение истински мъже. Всеки тигър има зъби и нокти…