Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Казахте частна индустрия — реагира веднага Доминик. Но после си помисли, че моментът не е подходящ да се възползва от признанието. Това беше агенцията, за която работеха, и всичко тук беше важно.

— Днес ще бъдете подробно информирани — рече Бел, като се питаше каква част от истината беше разкрил пред гостите си току-що.

— Значи ти се натъкна на това днес, така ли? — попита Хендли. „Това момче наистина има нюх като баща си“, помисли си той.

— То просто изскочи пред мен на екрана — отвърна Джак така, както би се очаквало от него да отговори, като се изключи фактът, че не беше изскочило на ничий друг екран.

Шефът погледна към Уилс, чийто анализаторски способности му бяха добре известни.

— Джак наблюдава този Сали от две седмици. Мислехме, че е дребна риба, но днес се оказа поне три пъти по-важен, а може би и повече — предположи Тони. — Той е косвено свързан с вчерашните събития.

— АНС знае ли вече за това? — попита Хендли.

Уилс поклати глава.

— Не и едва ли скоро ще узнае. Връзката е прекалено индиректна. Те и Ленгли държат този човек под око, но по-скоро като барометър, а не като едно от главните действащи лица. „Освен ако на някого в едното или другото място внезапно не му просветне нещо“ , помисли си той, но не го каза гласно. Имало е подобни случаи, макар и да не бяха много чести.

Хендли плъзна поглед по документа от две страници.

— Вярно, че се гърчи като риба на сухо — рече той. В този момент телефонът му иззвъня и той вдигна слушалката. — Добре, нека влязат… Рик Бел води онези двамата, за които говорихме — обясни той на Уилс.

Вратата се отвори и Джак изведнъж ококори очи.

Брайън направи същото.

— Джак? Какво правиш тук?

След миг и Доминик го загледа изненадан.

— Хей, Джак! Какво става? — възкликна той.

Лицето на Хендли пък се сгърчи в болезнена гримаса. Това изобщо не му беше минало през ума, рядък пропуск от негова страна. Обаче стаята имаше само една врата, ако не се брои тази на тоалетната.

Тримата братовчеди си стиснаха ръцете и за момент обърнаха гръб на шефа, докато Рик Бел не пое положението в свои ръце.

— Брайън, Доминик, това е големият началник Гери Хендли. — Те се ръкуваха пред двамата аналитици.

— Рик, благодаря ти, че ми донесе това. И двамата сте свършили добра работа — рече Хендли, подканвайки ги да си вървят.

— Мисля, че е време да се върна при компютъра. До скоро, момчета — каза Джак на братовчедите си.

Изненадата от станалото не отмина веднага, но Брайън и Доминик се настаниха в столовете, оставяйки я за по-късно.

— Добре дошли — поздрави ги Хендли и се облегна в креслото си. Е, рано или късно и без това щяха да разберат. — Пийт Алекзандър ми каза, че сте се справили много добре в базата.

— Като се изключи скуката — рече Брайън.

— При обучението е така — отбеляза със съчувствие Бел.

— Какво ще кажете за вчера? — попита Хендли.

— Не беше забавно — отвърна пръв Брайън. — Приличаше много на засадата в Афганистан. Пукотевицата започна и ние трябваше да се справим някак. Хубавото беше, че лошите не бяха от най-умните. Действаха всеки сам за себе си, а не като екип. Ако бяха обучени добре, ако бяха действали като екип и имаха добро подсигуряване, нещата щяха да бъдат различни. При начина, по който действаха, беше само въпрос на време да ги ликвидираме един по един. Имате ли някаква представа кои бяха?

— Това, което ФБР знае на този етап, е, че, изглежда, са влезли в страната от Мексико. Вашият братовчед откри източника, който ги е финансирал. Той е саудитец, който живее в Лондон и може да е един от хората, които са ги подкрепяли. Всички са от арабски произход. Вече се знае с положителност, че петима от тях са били саудитски граждани. Автоматите им са били откраднати преди десет години. И четирите групи са взели коли под наем в Лас Крусес, Ню Мексико, и вероятно са се придвижвали поотделно до целите си. Пътят им е проследен по бензиностанциите, от които са купували бензин.

— Вероятно мотивацията им е била строго идеологическа? — попита Доминик.

Хендли кимна.

— По-скоро религиозна, което е тяхното разбиране за идеология.

— Търсят ли ме от Бюрото? — зададе следващия въпрос Доминик.

— По-късно днес ще трябва да се обадиш на Гюс Върнър, за да може да оформи документацията си, но не очаквам да има някакви усложнения. Вече имат готово обяснение по случая.

— Добре.

— Предполагам, че бяхме обучавани тъкмо за това — обади се Брайън. — Да преследваме такива хора, преди да са в състояние да извършат лоши неща като това тук.