Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Зухаир престана да се бори с внезапно натежалия автомат. Изправи се колкото можа, погледна убиеца си в очите и каза:

— Аллах Акбар!

— Това беше добре — отвърна Брайън и стреля право в челото му. — Вярвам в ада да ти хареса. — След това се наведе, взе автомата и го преметна през рамо.

— Изпразни го и го остави, Алдо — нареди Доминик.

Брайън го послуша.

— Господи! Надявам се някой да се е обадил на 911 — каза той.

— Добре, ела с мен горе — каза Доминик.

— Какво… Защо?

— Ами ако са повече от четирима?

Въпросът отговор подейства така, като че ли някой удари Брайън през устата.

— Разбрано, брат ми.

И двамата с изненада установиха, че ескалаторът още работи, но те се изкачиха по него приведени, като се оглеждаха на всички страни. Навсякъде имаше жени, които се стараеха да стоят колкото може по-далеч от ескалатора…

— ФБР! — провикна се Доминик. — Добре ли са всички тук?

— Да — последва нестроен отговор от втория етаж.

Професионалните навици на Енцо се бяха възвърнали и той пое нещата в свои ръце.

— Положението е под контрол. Скоро ще пристигне полиция. Докато дойдат, просто останете по местата си.

Близнаците огледаха навсякъде от горния до долния ескалатор. Веднага стана ясно, че тук не бяха идвали стрелци.

Слизането надолу беше неописуемо. От парфюмерията до щанда за чанти имаше дълга поредица от локви кръв. Сега късметлиите, които бяха само ранени, викаха за помощ. Обаче близнаците отново имаха по-важни неща за вършене. Доминик изведе брат си в главния коридор. Сви вляво, за да погледне първия терорист, когото беше застрелял. Нямаше никакво съмнение, че е мъртъв. Последният десетмилиметров куршум беше пронизал дясното му око.

Оставаше само един, и то ако беше още жив.

Беше, въпреки всичките рани. Мустафа се опитваше да се движи, но мускулите му, лишени от кръв и кислород, не се подчиняваха на командите, идващи от централната нервна система. Погледна нагоре. Виждаше неясно образите като насън.

— Как ти е името? — попита един от тях.

Доминик не се надяваше много на отговор. Човекът явно умираше, и то доста бързо. Обърна се към брат си, но него го нямаше.

— Хей, Алдо! — провикна се той, но не последва отговор.

Брайън беше влязъл в магазина за спортни стоки и бързо се оглеждаше. Усилията му бяха възнаградени, той грабна една футболна топка и излезе с нея в главния коридор.

Там Доминик разговаряше със „заподозрения“, но онзи не беше много словоохотлив.

— Хей, боклук — каза, връщайки се, Брайън. Коленичи в локвата кръв до умиращия терорист. — Донесъл съм ти нещо.

Мустафа го погледна с недоумение. Знаеше, че смъртта е близко и макар това да не го радваше кой знае колко, все пак беше доволен, че беше изпълнил дълга си към Вярата и законите на Аллаха.

Брайън хвана ръцете на терориста и ги кръстоса на гърдите му. — Искам да отнесеш това със себе си в ада. Това е свинска кожа, задник такъв, направена е от кожата на истинска свиня от Айова. — Брайън му показа футболната топка, като гледаше копелдака право в очите.

Те се разшириха ужасени, разпознавайки предмета. Опита се да отблъсне топката с ръце, но Брайън не му позволи.

— Да, точно така. Аз съм самият Иблис 11 11 Иблис — название на дявола в исляма — бел.прев. и ти идваш при мен. — Брайън продължи да се усмихва, докато и последната искрица живот в очите изчезна.

— Каква беше тази работа?

— Няма значение — отвърна Брайън. — Хайде, тръгвай.

Отправиха се към мястото, където беше започнало всичко. По пода имаше много жени, повечето от които даваха признаци на живот. Всички бяха окървавени… — Намери някой санитарен магазин. Трябват ми бинтове и накарай някой да се обади на 911.

— Добре. — Доминик се втурна нататък, а Брайън коленичи до една жена на около тридесет години, която беше ранена в гърдите. Като повечето морски пехотинци и повечето офицери от морската пехота той беше запознат с основните правила за оказване на първа помощ. Кръвта течеше от две рани в горната лява част на гръдния кош. На устните й се виждаше малко розова пяна. Простреляна е в белия дроб, но раната не е опасна.

— Чувате ли ме?

Жената кимна и с хриптене каза:

— Да.

— Ще се оправите. Знам, че боли, но ще се оправите.

— Кой сте вие?

— Брайън Карузо, госпожо, от морската пехота на Съединените щати. Ще се оправите. Сега трябва да се опитам да помогна и на други.

— Не, не… аз… — Тя сграбчи ръката му.

— Госпожо, тук има други хора, които са по-зле от вас. Вие ще се оправите. — Той измъкна ръката си.