Том Клэнси - Зъбите на тигъра

През това време цяла Америка беше застанала пред телевизорите, докато репортери от Ню Йорк и Атланта разказваха каквото знаят, а то беше малко, и се опитваха да обяснят събитията от деня, което правеха с точността на ученици от началното училище. Повтаряха безкрайно твърдите факти, до които бяха успели да се доберат, и караха „експерти“, които знаеха малко, но говореха много, да ги коментират. Това беше добър начин за запълване на времето в ефира, макар и да не информираше кой знае колко обществеността.

В Колежа също имаше телевизори и докато хората ги гледаха, работата почти спря.

— Боже господи — рече Джак-младши. Другите бяха казали или си бяха помислили горе-долу същото, но се чувстваха доста по-зле, защото, технически погледнато, бяха членове на разузнавателната общност, която не беше успяла да осигури стратегическо предупреждение за тази атака срещу тяхната родина.

— Много просто е — обади се Тони Уилс. — Докато нямаме разузнавачи, които да действат на място, трудно ще можем да направим каквото и да било предупреждение, ако лошите момчета не са наистина много немарливи при използването на клетъчните си телефони. Освен това средствата за информация много обичат да разказват на хората как ние проследяваме лошите и те се учат от това. Служителите на Белия дом също много обичат да говорят пред репортерите колко сме добри и от тях изтичат сведения за електронното разузнаване. Понякога от начина, по който от тях излиза такава секретна информация, човек се пита дали не са доброволни сътрудници на терористите. Всъщност тези боклуци просто се перчат пред репортерите и това може би е единственото нещо, което умеят да правят.

— Значи от тук нататък ще чуваме как новинарите ще нададат вой за поредния провал на разузнаването, така ли?

— Можеш да бъдеш сигурен в това — отвърна Уилс. — Същите хора, които засипват разузнаването с обвинения, че не може да си гледа работата, нито за миг не признават своята роля за ограничаването на възможностите му винаги когато имат подходящ случай. Разбира се, Конгресът ще реагира по същия начин. Както и да е. Хайде да се захващаме отново за работа. АНС ще търси да открие някакво ликуване сред противника, в края на краищата и те са хора, нали? И те обичат да се тупат в гърдите, когато извършат някоя операция. Я да видим дали твоят приятел Сали е един от тях.

— Но кой е главният ръководител, който е дал нареждане за извършването й? — попита Джак.

— Хайде да видим дали ще можем да разберем това. — „По-важното е да определим къде се намира копелето сега“, каза си наум Уилс. Едно лице със сведения за местопребиваването му е много по-ценно, отколкото без такава информация.

Горе пред телевизора на Хендли се бяха събрали главните му помощници.

— Нещо да кажете?

— От Шарлотсвил се обади Пийт. Можеш ли да отгатнеш къде са били нашите двама обучаващи се? — попита Джери Раундс.

— Ти се майтапиш — рече Том Дейвис.

— Не. Видели са сметката на лошите като едното нищо, без чужда помощ и сега са отново в къщата. Новината е, че Брайън, който имаше известни съмнения относно това, което трябва да прави, вече ги няма. Очаква с нетърпение да бъде изпратен с някоя истинска задача, а и Пийт е на мнение, че са напълно готови.

— Значи ни трябват някакви сериозни цели, така ли? — попита Хендли.

— Моите хора ще проверят какво е успяла да засече АНС. Предполага се, че сега лошите отново си разменят съобщения. Вероятно ограниченията за подобен обмен са отменени — изрази гласно мисълта си Рик Бел. — Щом като сме готови за действие, ще действаме, и то скоро.

Това беше работа на отдела на Сам Гренджър. До този момент той мълчеше, но сега дойде време да заговори.

— Приятели, ето че имаме две момчета, готови „да обслужат някои обекти“ — рече той, използвайки фразата, приета в армията преди двадесет години. — Пийт ми каза, че са добри и от това, което се случи днес, мисля, че мотивите им ще бъдат основателни.

— Какво мисли опозицията по въпроса? — попита Хендли. Не беше трудно да се отгатне, но той искаше повече мнения.

— Те искаха да ни ужилят с максимален ефект. Целта им с тази операция беше да ударят средния американец — обади се Раундс. — Мислят, че могат да ни уплашат, като ни покажат, че са в състояние да ни нападнат навсякъде, не само в такива обекти като Ню Йорк. Това е елементът на по-голяма прозорливост в тази операция. В нея са участвали вероятно общо между петнадесет и двадесет терористи плюс може би поддържащ персонал. Това е сравнително голям брой, но не е нещо безпрецедентно. Те успяват да поддържат добра оперативна готовност. Хората им са добре мотивирани. Обаче не бих казал, че са били особено добре обучени. Просто са решили да пуснат едно бясно куче в задния ни двор, за да ухапе няколко деца, както и стана. Демонстрираха политическата си воля да извършат някои много грозни неща, но това не ме изненадва, а също да пожертват някои особено верни на каузата хора, но и това не е нещо ново. От техническа гледна точка нападението е твърде елементарно, просто няколко лоши момчета с леко автоматично оръжие. Те показаха жестокост, но не и истински професионализъм. След по-малко от два дни ФБР вероятно ще установи техния произход и може би пътищата, по които са влезли в страната. Не са се учили да управляват самолети или нещо подобно, затова по всяка вероятност не са били от дълго време тук. За мен ще е интересно да разбера кой е извършил проучването на техните обекти. Започването на операцията на различни места по едно и също време предполага известна предварителна подготовка, но мисля, че тя не е била особено голяма. Не е чак толкова трудно да гледаш стрелките на часовника. След стрелбата не са имали намерение да се измъкнат. Сигурно са дошли с предварително определени цели. На този етап съм готов да се обзаложа на няколко долара, че са били в страната не повече от една-две седмици, а може би и по-малко в зависимост от пътищата им за влизане. От ФБР скоро ще разберат това.