Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Трясъкът беше оглушителен и приличаше повече на серия от експлозии. Три жени бяха ударени веднага и се строполиха на земята. Другите останаха като вцепенени за секунда с широко отворени в ужас невярващи очи.

Рафи беше неприятно изненадан от факта, че повече от половината му куршуми не уцелиха нищо. Лошо балансираното оръжие подскочи в ръцете му и обсипа тавана с куршуми. Пълнителят свърши. Той го погледна изненадан, но после сложи друг и се огледа за нови цели. Сега хората бяха започнали да тичат и затова опря автомата на рамото си.

— Мамка му! — каза Брайън. „Какво, по дяволите, става?“ , запита се мислено той.

— Точно това, което мислиш, Алдо. — Доминик извъртя чантичката на кръста си, дръпна ципа и извади своя „Смит и Уесън“. — Прикривай ме! — нареди той на брат си.

Стрелецът с автомата беше само на двайсет стъпки от другата страна на щанд за бижутерия с гръб към тях, но тук правилата да се изправиш лице в лице с престъпника не важаха.

Доминик приклекна на коляно, хвана револвера с две ръце и направи две десетмилиметрови дупки в гърба на мъжа и една точно в тила му. Той веднага падна на земята и ако се съди по червения гейзер, който изригна от главата му при третото попадение, повече нямаше да мръдне. Агентът от ФБР се хвърли към проснатото тяло и изрита автомата от ръцете му. Веднага забеляза, че умрелият има още пълнители в джобовете си. „О, мамка му!“ , беше първата му мисъл, след което чу още стрелба от лявата си страна.

— Има и други, Енцо! — каза Брайън, застанал отдясно на брат си с беретата в дясната ръка. — С този е свършено. Какво предлагаш?

— Следвай ме и ме прикривай!

Мустафа се озова в далечния край на един бижутериен магазин. Пред него и зад щанда имаше шест жени. Той наведе автомата и стреля. Изпразни първия пълнител в тях и веднага почувства удовлетворение, виждайки ги да падат. Когато оръжието престана да стреля, изхвърли празния пълнител, сложи друг и дръпна затвора.

Двамата близнаци скочиха на крака и се отправиха на запад не много бързо, но не и бавно. Напред беше Доминик, а две стъпки след него Брайън. Погледите им бяха насочени натам, откъдето идваха гърмежите. Целият професионален опит на Брайън изведнъж нахлу в съзнанието му. „Използвай всяко възможно прикритие! Открий и обезвреди противника!“

Точно в този момент една фигура премина от бижутерийния магазин от ляво на дясно. Държеше автомат в ръце. Започна да стреля наляво в друг бижутериен магазин. Търговският център се изпълни с писъци и гърмежи, с обезумели бягащи към изходите хора, които не поглеждаха откъде идва опасността. Повечето от тях паднаха на земята. Бяха главно жени, имаше и деца.

Братята минаха покрай тях, без да ги забелязват. Просто нямаше време за това. Подготовката им ги караше да действат напълно автоматично. Първата цел пред тях беше човек, който засипваше с куршуми бижутерийния магазин.

— Свивам вдясно — каза Брайън, прибягвайки приведен напред, но без да изпуска обекта от очи.

Това за малко да му коства живота. Зухаир стоеше пред бутика на „Клер“ и тъкмо се обръщаше, след като беше изпразнил в него един пълнител. Внезапно, докато се колебаеше какво да предприеме по-нататък, той се обърна наляво и видя човек с пистолет в ръка. Внимателно се прицели и натисна спусъка…

Два куршума отидоха на вятъра, а след това не последва нищо. Първият пълнител беше свършил. Трябваха му две-три секунди, за да го разбере. После го изхвърли, зареди отново, дръпна затвора на автомата и пак погледна назад…

… обаче човекът беше изчезнал. Къде? След като не видя обекти пред себе си, той смени посоката и с отмерени крачки се отправи към магазина за дамско облекло на „Белк“.

Приклекнал зад щанда за слънчеви очила, Брайън надникна отдясно.

„Ето го! Отива наляво.“ Прехвърли беретата в дясната си ръка и натисна спусъка…

… обаче куршумът мина на милиметри от главата и онзи се наведе.

— Мамка му!

Тогава Брайън се изправи, хванал с две ръце пистолета, и стреля четири пъти поред. И четирите куршума попаднаха в гърдите на човека.

Мустафа чу изстрелите, но не усети силата на удара. Тялото му беше пълно с адреналин, а при такива обстоятелства то просто не чувства болката. След секунда с изненада установи, че плюе кръв. Когато се опита да се обърне наляво, тялото му не се подчини. Учудването му продължи още една-две секунди, когато…

Доминик се изправи срещу втория с насочен напред револвер. Отново стреля, както го бяха обучавали, и оръжието, поставено на единична стрелба, изгърмя два пъти.