Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Да, така е, обаче ако искаш да го скриеш, трябва да си Хълк Хоган.

— Прав си, Алдо.

Коланите чанти, които им бяха дали, се използваха не толкова за да скрият пистолета, а за да им е по-лесно за носене. Още от пръв поглед всяко ченге разбираше какво има вътре, въпреки че малцина цивилни знаеха това. И двамата братя носеха в тях зареден пистолет и резервен пълнител. Днес Пийт ги беше накарал да ги носят, просто за да ги измъчи още повече при проследяването на Мичъл Питърс без да бъдат забелязани. Е, човек би трябвало да очаква подобно нещо от един инструктор.

Денят започна и на пет мили по-далеч, в „Холидей ин Експрес“. В този ден за разлика от другите всички разстлаха молитвените си килимчета и заедно прочетоха сутрешната си молитва, която очакваха и да е последна. Достатъчни им бяха само няколко минути да се измият и да се пречистят за задачата. Зухаир дори подряза онази част от новата си брада, която би искал да носи вечно, огледа се доволен пред огледалото и се облече.

Едва когато бяха напълно готови, разбраха, че до определеното време им остават още часове. Абдула изкачи хълма, за да купи понички и кафе за закуска. Този път дори се върна с вестник, който беше прегледан от обитателите и на двете стаи, докато пиеха кафето си и пушеха цигари.

Враговете им може и да ги считаха за фанатици, но те си оставаха хора и напрежението, което изпитваха, не беше приятно, а и с всяка минута се засилваше. Кафето само вкара още повече кофеин в телата им, като накара ръцете им да треперят и да присвиват очи, докато гледаха новините по телевизията. През няколко секунди поглеждаха часовниците си, надявайки се стрелките да се въртят по-бързо. След това пиха още кафе.

— И ние ли започваме да се вълнуваме? — попита Джак Тони в Колежа. Той посочи компютъра си. — Какво е това, което не виждам тук, приятелю?

Уилс се облегна назад в стола си.

— Това е комбинация от няколко неща. Може и да е просто съвпадение. Вероятно схемата съществува само в умовете на професионалните аналитици. Знаеш ли как можеш да разбереш какво е всъщност?

— Изчакваш една седмица и проверяваш дали нещо наистина се е случило.

Това накара Тони Уилс да се засмее.

— Джак, ти наистина напредваш в шпионския бизнес. В разузнаването съм виждал прекалено много прогнози, които не са се сбъдвали. Нещо, което не го знаеш, не го знаеш, но хората от този бранш не обичат да разсъждават по този начин.

— Спомням си, че когато бях малък, понякога баща ми изпадаше в мрачни настроения…

— Той беше в ЦРУ по време на студената война. Тогава големите босове непрекъснато искаха да се правят предвиждания, които никой не беше в състояние да им даде, особено ако трябваше да бъдат смислени. Баща ти обикновено казваше: „Почакайте и ще се уверите сами“, а това направо ги вкисваше, но обикновено излизаше прав.

— Ще стана ли и аз някога толкова добър?

— Да се надяваме, момчето ми, но човек никога не знае. Имаш късмет, че си тук. Сенаторът поне е наясно какво означава „не знам“. Означава, че хората му са честни и че знаят, че не са богове.

— Да, спомням си това от Белия дом. Винаги съм се изумявал колко много хора във Вашингтон си мислят, че са.

Караше Доминик. Пътуването надолу по хълма към града беше три-четири мили и беше приятно.

— „Виктория Сикрет“ ли? Ами ако тя си купува нощница? — запита се Брайън.

— Можем само да мечтаем — рече Доминик и зави наляво. — Подранили сме. Иди първо да си купиш обувки.

— В това има логика. Спри колата пред магазина за мъжка мода на „Белк“.

— Разбрано, приятел.

— Време ли е? — попита Рафи.

Беше задал този въпрос три пъти през последния половин час. Мустафа погледна часовника си: 11:48. Почти. Той кимна.

— Приятели, вземете си нещата.

Оръжията им не бяха заредени и бяха сложени в пазарски чанти. С пълнителите на тях ставаха много обемисти и твърде забележими. Всеки имаше по дванадесет пълнителя с по тридесет патрона в тях, общо по шест двойки, слепени със скоч. Всяко оръжие имаше голям заглушител, пригоден да се завива на цевта. Предназначението му беше не толкова да заглушава, колкото да служи за балансьор. Той си спомни какво им беше казал Хуан в Ню Мексико. Тези автомати дават отклонение от целта нагоре и вдясно. Обаче той вече беше обсъдил проблема за използването им с приятелите си. Всички знаеха как да стрелят и всички бяха простреляли автоматите, които получиха, затова бяха наясно какво да очакват. Освен това отиваха към цел, която, както се изразяваха американските войници, беше с твърде пренаситена околна среда.