Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Зухаир и Абдула заключиха багажа в багажника на взетия под наем форд. След като размисли, Мустафа реши да сложи там и оръжията, така че всеки отиде при колата със сака си и го постави в дъното на багажника. След като свършиха, Мустафа влезе в колата и забрави, че ключът от стаята е останал в джоба му. Пътуването не беше дълго и целта беше наблизо. Паркингът беше с обичайните входове. Той избра северозападния вход до магазина за мъжко облекло на „Белк“, където можеха да спрат най-близо до центъра. Там изключи мотора и си каза сутрешната молитва. Останалите трима направиха същото, след което излязоха и отидоха при багажника на колата. Мустафа го отвори. Намираха се на по-малко от петдесет метра от вратата. Технически погледнато, нямаше много смисъл да се крият, но Мустафа си спомни за офиса на охраната. За да забавят реакцията на полицията, трябваше да започнат оттам, затова им каза да държат оръжията си в саковете и с тях в ръце те се насочиха към вратата.

Беше петък — не толкова оживен пазарен ден както събота, но достатъчно натоварен за целта им. Влязоха вътре, минавайки покрай магазина на „Ленс Крафтърс“, който беше доста пълен. Повечето от тези хора вероятно щяха да се измъкнат невредими, което беше жалко, но централният район на пазарния център все още беше пред тях.

Брайън и Доминик влязоха в магазина за обувки, но там Брайън не си хареса нищо. Съседният магазин на „Страйт Райт“ беше само за деца, затова близнаците продължиха, свивайки вдясно. В магазина за готово облекло на „Америкън Ийгъл Аутфитърс“ сигурно щяха да имат нещо, може би цели маратонки от кожа, които бяха по-удобни.

Свивайки вляво, Мустафа мина покрай магазин за играчки и различни облекла на път за централното каре. Очите му бързо оглеждаха района. Непосредствено пред него имаше стотина души, а магазините за търговия на дребно наоколо сигурно бяха пълни с още толкова. Той мина покрай щанд за слънчеви очила и сви надясно към офиса на охраната. Намираше се на няколко крачки от тоалетните. Четиримата влязоха заедно в мъжката тоалетна.

Няколко души забелязаха присъствието им — четирима мъже с еднакви необичайни физиономии беше нещо необикновено, но един американски търговски център прилича в значителна степен на зоологическа градина за хора и там не се обръща голямо внимание на необичайните неща, още по-малко на опасните.

В мъжката тоалетна всички извадиха оръжията си от чантите и сложиха пълнителите. Заредиха ги. Набутаха останалите пет двойки пълнители по джобовете си. Двама завинтиха дългите заглушители на автоматите си, но Мустафа и Рафи не го направиха, решавайки след кратко колебание, че предпочитат да чуват гърмежите по-ясно.

— Готови ли сме? — попита водачът.

Отговорът беше само кимване с глава.

— Тогава ще ядем заедно агнешко в Рая. Всички да заемат местата си. Когато започна да стрелям, стреляте и вие.

Брайън тъкмо мереше едни маратонки. Не бяха точно същите, каквито беше носил в Корпуса на морската пехота, но изглеждаха добре и му бяха удобни.

— Не са лоши.

— Да ви ги опаковам ли? — попита момичето от магазина.

Той се замисли за момент и реши:

— Не, направо ще ги обуя. — Подаде й старите си маратонки, които тя сложи в една кутия, и го поведе към касата.

Мустафа погледна часовника си. Даде две минути на приятелите си да заемат местата си.

Сега Рафи, Зухаир и Абдула вървяха през главния коридор на търговския център, като държаха оръжията си насочени към земята. Изумително беше как повечето от пазаруващите сновяха насам-натам и не им обръщаха внимание. Когато голямата стрелка на часовника стигна дванайсет, Мустафа пое дълбоко въздух, излезе от мъжката тоалетна и тръгна наляво. Човекът от охраната седеше зад бюрото, което стигаше до гърдите му, и четеше списание, когато една сянка надвисна над него. Вдигна очи и видя мъж с матова кожа.

— Мога ли да ви помогна, сър? — попита той любезно. След което нямаше време да реагира.

— Аллах Акбар! — изрева онзи пред него. После автоматът изтрещя.

Мустафа задържа спусъка само секунда, но през това време в гърдите на негъра се забиха девет куршума, които го отхвърлиха назад и той падна мъртъв на покрития с плочи под.

— Какво, по дяволите, беше това? — моментално попита Брайън брат си — единствения човек, който се намираше наблизо, когато всички глави се извърнаха наляво.

Рафи беше направил само двайсетина крачки по десния коридор, когато чу стрелбата. Беше време и той да започне. Приведе се и вдигна автомата си. Насочи се вдясно към магазина на „Виктория Сикрет“. Всички клиенти там трябваше да бъдат жени без морал, щом като гледат такива курвенски облекла. Може би някоя от тях ще го обслужи в Рая, помисли си той. Насочи оръжието и натисна спусъка.