Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Беше ветровито и тъмно. Редки сухи снежинки от време на време се стапяха върху лицата им. Лилемур беше хубава по един изхабен начин, лицето й беше вече покрито с бръчици от умора, а гримът й беше тежък и небрежен. Но Юна винаги беше смятал, че е красива — с правия си нос, високите скули и леко кривогледи очи.

— Започнахте ли предварително разследване? — попита той.

Тя поклати глава и издиша дим.

— Аз ще го направя — каза той.

— Тогава се прибирам и си лягам.

— Звучи приятно — усмихна се той.

— Ела с мен — пошегува се тя.

— Трябва да видя може ли да се говори с момчето.

— А, да, направих нещо, обадих се на общината в Линшьопинг, за да се свържат с болницата в Худинге.

— Много добре — каза Юна.

Лилемур пусна цигарата на земята и я стъпка, за да я изгаси.

— Всъщност какво общо има Държавната криминална полиция с този случай? — попита тя, отправила поглед към колата си.

— Ще видим — промърмори Юна.

Причините за убийствата не са били свързани с опит да бъдат събрани хазартни дългове — помисли си той отново. Просто нямаше логика. Някой искаше да унищожи цяло едно семейство, но силите и мотивите зад това желание оставаха скрити.

След като се качи отново в колата, Юна се обади в болницата в Худинге и разбра, че пациентът е закаран в неврохирургията на Каролинската болница в Солна. Казаха, че състоянието му се е влошило час след като криминалните техници от Линдшьопинг са се погрижили лекар да вземе ДНК проби от него.

Беше посред нощ, когато Юна потегли обратно към Стокхолм. Минавайки по шосето Сьодертелйевеген, се обади на социалните служби, за да даде начало на съвместната работа около планираните разпити в рамките на предварителното разследване. Свързаха го със Сузан Гранат, дежурна в отдела за закрила на свидетели, на която съобщи за извънредните обстоятелства и каза, че ще се обади пак, щом получи яснота доколко е стабилно състоянието на пациента.

В 02:05 часа Юна се намираше в интензивното отделение на неврохирургията към Каролинската болница и успя да говори с лекуващия лекар Даниела Ричардс петнайсет минути по-късно.

Нейната преценка бе, че момчето нямаше да може да бъде разпитано през следващите няколко седмици, в случай че изобщо оцелееше.

— Изпаднал е в шок — поясни тя.

— Какво означава това?

— Изгубил е много кръв, сърцето се опитва да компенсира и започва да се претоварва.

— Кървенето спряно ли е?

— Мисля, че да, надявам се, непрекъснато преливаме кръв, но поради липсата на кислород в организма отпадъчните продукти от обмяната на веществата не се изхвърлят, кръвта се окислява и може да увреди сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците.

— В съзнание ли е?

— Не.

— А ако се наложи да говоря с него? — пита Юна. — Може ли да се направи нещо?

— Единственият човек, който евентуално би могъл да ускори възстановяването на момчето, е Ерик Мария Барк.

— Хипнотизаторът? — попита Юна.

Тя се усмихна широко и страните й порозовяха.

— Не го наричайте така, ако искате да ви помогне — каза тя после. — Той е нашият водещ експерт в лечението на травматични и шокови състояния.

— Имате ли нещо против да го повикам?

— Напротив, самата аз си мислех за това — каза тя.

Юна потърси телефона в джобовете си, разбра, че го е оставил в колата, и помоли за телефона на Даниела Ричардс. След като информира Ерик Мария Барк за обстоятелствата, Юна се обади отново на Сузан Гранат от социалните служби и обясни, че се надява да говори с Йозеф Ек скоро. Сузан Гранат му каза, че семейството фигурира в техния регистър, че бащата е бил пристрастен към хазарта и че са имали контакт с дъщерята преди три години.

— С дъщерята? — попита Юна озадачен.

— С голямата дъщеря, Евелин — обясни Сузан.

Вторник преди обяд, осми декември

Отделението по съдебна медицина се намира на улица Рециус 5, в червена тухлена сграда в центъра на университетското градче на Каролинския институт, отвсякъде обградена от по-големи постройки. Юна Лина завива покрай отделената къща, спира и оставя колата на паркинга за посетители. Приближавайки се към главния вход, той преминава една заскрежена тревна алея и метална товарна рампа.

Странно е, мисли си Юна, че думата аутопсия произлиза от латинската дума за покриване, скриване и потулване, когато всъщност се извършва точно обратното. Може би чисто и просто, подсъзнателно целта е била да се подчертае финализирането на действията, когато след аутопсията тялото се затваря и вътрешността отново се скрива.