Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Може би трябва да направите оглед на местопрестъплението — казва Даниела.

— В момента се прави — отговаря той.

— По-добре идете там и ги накарайте да побързат — казва тя.

— Разследването бездруго ще е безрезултатно — казва инспекторът.

— Какво имате предвид?

— Ще намерим смесено ДНК на стотици, може би хиляди хора на тези места.

Ерик се връща при пациента. Застава до леглото, наблюдава бледото, наранено лице. Повърхностното дишане. Ледените устни. Ерик произнася името му, при което някаква болезнена гримаса пробягва по лицето му.

— Йозеф — тихо повтаря той. — Казвам се Ерик Мария Барк, лекар съм и трябва да те прегледам. Можеш да кимаш, ако разбираш какво ти казвам.

Момчето лежи напълно неподвижно, коремът му се движи при краткото поемане на въздух. Въпреки това Ерик е напълно убеден, че момчето е разбрало думите му, но след това съзнанието му отново се замъглява и контактът е прекъснат.

Когато половин час по-късно Ерик напуска стаята, Даниела и криминалният инспектор го поглеждат.

— Ще се оправи ли? — пита Юна.

— Прекалено рано е да се каже, но…

— Момчето е единственият ни свидетел — прекъсва го Юна. — Някой е убил баща му, майка му, малката му сестричка и същият този човек по всяка вероятност в момента е на път към голямата му сестра.

— Знаем — казва Даниела. — Но сме на мнение, че полицията би трябвало да използва времето си да я издирва, а не да ни притеснява нас.

— Издирването тече, но прекалено бавно. Трябва да говорим с момчето, тъй като то вероятно е видяло лицето на извършителя.

— Може да минат седмици, преди да е възможно да се разпита момчето — казва Ерик. — Все пак не можем просто да го съживим и да му кажем, че всички от семейството му са мъртви.

— Но в състояние на хипноза можем — казва Юна.

В стаята настъпва тишина. Ерик си мисли за снега, който се сипеше над залива Брунсвикен по пътя насам. За снежинките, танцуващи между дърветата над тъмната вода.

— Не — прошепва той на себе си.

— Няма ли да стане с хипноза?

— Нищо не мога да кажа — отговаря Ерик.

— Аз съм добър физиономист — казва Юна с широка усмивка. — Ти си известен хипнотизатор, би могъл…

— Това беше блъф — прекъсва го Ерик.

— Не мисля така — казва Юна. — А и тук става въпрос за спешен случай.

Даниела се изчервява и с усмивка свежда поглед.

— Не мога — казва Ерик.

— Все пак аз отговарям за пациента — изрича Даниела с повишен тон. — И не съм особено склонна да дам разрешение за хипноза.

— Но ако прецениш, че не би било опасно за пациента? — пита Юна.

Ерик осъзнава, че криминалният инспектор поначало е смятал хипнозата за възможно решение. Разбира, че съвсем не става дума за хрумване от негова страна. Юна Лина го е помолил да дойде в болницата само за да го убеди да хипнотизира пациента, а не защото е експерт по лечение на шокови и травматични състояния.

— Обещал съм си никога повече да не се занимавам с хипноза — заявява Ерик.

— Добре, разбирам — казва Юна. — Чувал съм, че си най-добрият, но по дяволите, длъжен съм да уважа решението ти.

— Съжалявам — казва Ерик.

Поглежда към пациента през стъклото и се обръща към Даниела:

— Дали ли сте му дезмопресин?

— Не, засега изчакваме — отговаря тя.

— Защо?

— Има риск от тромбоемболични усложнения.

— Запознат съм с това мнение, но не смятам, че е вярно, често давам дезмопресин на сина ми — казва Ерик.

Юна се надига тежко от стола.

— Ще съм благодарен, ако ми препоръчате друг хипнотизатор — казва той.

— Дори не знаем дали пациентът ще дойде в съзнание — отговаря Даниела.

— Но аз разчитам, че…

— Все пак трябва да е в съзнание, за да може да бъде хипнотизиран — довършва тя и леко се усмихва.

— Той чуваше, когато Ерик му говореше — казва Юна.

— Не мисля — промърморва тя.

— Да, наистина ме чу — казва Ерик.

— Бихме могли да спасим сестра му — продължава Юна.

— Аз си тръгвам — тихо казва Ерик. — Дайте дезмопресин на пациента и помислете за барокамера.

Излиза от стаята и съблича лекарската престилка, докато минава през коридора и влиза в асансьора. Няколко души се движат из фоайето. Вратите са отключени и небето е малко по-светло. Още докато колата излиза от паркинга, той се протяга за малката дървена кутийка, която държи в жабката. Без да сваля поглед от пътя, отваря капачето с шарения папагал и туземеца, взима три хапчета и бързо ги гълта. Трябва да поспи няколко часа тази сутрин, преди да дойде време да събуди Бенджамин и да му сложи инжекцията.