Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

В колата на Юна Лина станало тихо. Чистачките обирали капките вода от стъклото. Докато бавно карал покрай Кристинеберг, той мислел за баща си, който така и не получил подкрепление.

Юна спрял до тротоара при училището Стефанскулан, раздразнен от лошото управление в Тумба. Никой полицай не би трябвало самостоятелно да предприема действия от такъв род. Юна въздъхнал, вдигнал телефона и помолил да го свържат с Лилемур Блум.

Лилемур Блум бе учила в Полицейската академия по същото време като Юна. След стажантството, се ожени за един колега от отдела за разузнаване на име Йеркер Линдквист. Две години по-късно им се роди син, когото кръстиха Данте. Йеркер не използва своята част от платената родителска отпуска, въпреки че по закон имаше право. Неговият избор означаваше финансова загуба за семейството и забави кариерата на Лилемур. Йеркер я напусна за по-млада, току-що завършила полицайка, и Юна бе чувал, че дори не вижда сина си през уикендите.

Юна се представи накратко, когато Лилемур вдигна. Прескочи любезностите и обясни какво бе чул по радиото.

— Нямаме достатъчно хора, Юна — обясни тя. — И аз прецених…

— Няма значение — прекъсна я той. — Преценката ти е била много погрешна.

— Не искаш да ме изслушаш — каза тя.

— Да, но…

— Тогава го направи!

— Дори Йеркер не можеш да изпратиш сам на местопрестъпление — продължи Юна.

— Приключи ли?

След кратка пауза Лилемур Блум обясни, че патрулен полицай Ерланд Бьоркандер е получил задача да уведоми семейството за загубата им и че той изцяло на своя глава е поел инициативата да разбие задната врата на къщата. Юна се съгласи, че е постъпила правилно, извини се няколко пъти и после, най-вече от учтивост, попита какво се беше случило в Тумба.

Лилемур описа какво е докладвал патрулиращ полицай Ерланд Бьоркандер за ножовете и приборите в кръвта на кухненския под, очилата на момичето, кървавите следи, отпечатъците от ръце и разположението на телата и частите от тела из къщата. После разказа, че Андерш Ек, който, тя предполагаше, беше последната жертва, е известен на социалните служби като пристрастен към хазарта. Бил му е правен план за разсрочено плащане на дългове, но същевременно е заемал пари от хора с тежки криминални прояви от района. Сега събирач на дългове бе нападнал семейството му, за да се добере до него. Лилемур описа тялото му, намерено в съблекалнята, и започнатото разчленяване, съобщи, че е намерен ловен нож и отрязана ръка в банята. Разказа каквото знаеше за семейството в къщата и че синът е закаран до болницата в Худинге. Няколко пъти повтори, че нямат достатъчно хора и ще изчакат с огледа на местопрестъплението.

— Идвам — каза Юна.

— Защо? — попита тя учудено.

— Искам да хвърля един поглед.

— Сега?

— Да, моля — настоя той.

— Хубаво — съгласи се тя по начин, който го накара да мисли, че е искрена.

Юна не бе разбрал веднага какво беше предизвикало интереса му. Не ставаше въпрос просто за сериозността на престъплението, имаше някакво несъответствие между информацията, която беше получил, и направените изводи.

Едва след като посети двете местопрестъпления — съблекалнята на спортното игрище в Рьодстюхаге и типовото жилище на Йердесвеген 8 в Тумба, той се убеди, че предчувствието, което бе имал, можеше да се свърже с конкретни наблюдения. Разбира се, не ставаше въпрос за доказателства, но все пак видяното бе толкова шокиращо, че не можеше да се откаже. Беше убеден, че бащата е бил убит, преди другите от семейството да бъдат нападнати. Първо, отпечатъците в кръвта на пода в съблекалнята изглеждаха по-отчетливи, по-енергични в сравнение с отпечатъците в къщата, и второ, ловният нож, намерен в банята на съблекалнята, беше със счупен връх, което би обяснило приборите на пода в кухнята на жилището: извършителят просто е търсил ново оръжие.

Юна беше повикал един общопрактикуващ лекар от болницата в Худинге да помогне като експерт, докато чакаха съдебен лекар и криминалист от Държавната криминално-техническа лаборатория. Направиха първоначален оглед на местопрестъплението в жилището, след което Юна се обади в централата на съдебните лекари в Стокхолм и поиска подробна съдебномедицинска аутопсия.

Лилемур Блум стоеше и пушеше край едно електрическо табло до стълб на улична лампа, когато Юна излезе от къщата. От дълго време не беше се чувствал толкова разтърсен. Най-жестоко беше насилието срещу малкото момиченце.

Криминалният експерт вече беше на път. Юна прескочи потрепващата синьо-бяла пластмасова лента, която ограждаше мястото, и продължи към Лилемур.