Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Вторник преди обяд, осми декември

След разговора с началника на Държавната криминална полиция, Юна се качва в колата си, за да измине краткия път до Стокхолмския съдебномедицински отдел, намиращ се на територията на Каролинския институт. Завърта ключа, минава на първа и внимателно излиза от паркинга.

Преди да позвъни на главния прокурор Йенс Сванейелм, Юна иска да си припомни какво е узнал досега за случая в Тумба. Папката, в която е събрал записките си по започналото предварително разследване, е на седалката до него. Докато кара към площад Санкт Ериксплан, се опитва да си спомни какво е докладвал до този момент на прокуратурата за първоначалния оглед на местопрестъплението и какво съдържат записките от нощния разговор със социалните служби.

Юна кара по моста, вижда замъка Карлсберг да се мярка от лявата му страна и си повтаря какво казаха двамата лекари относно рисковете при провеждане на разпит с пациент в толкова тежко състояние. Решава да направи още веднъж преглед на събитията от изминалите дванайсет часа.

Карим Мохамед бе пристигнал в Швеция като бежанец от Иран. Като журналист той бе вкаран в затвора, когато Рухолах Хомейни се завърна в страната. След осем години в затвора, той успява да избяга през турската граница, оттам отива в Германия, и накрая в Трелеборг. От близо две години Карим Мохамед е назначен от Ясмин Ябир, собственик на фирма за почистване на помещения Йоансонс, с пощенски адрес улица Алис Тегнер 9 в Тулинге. Фирмата се е договорила с община Ботшурка да почиства училищата Тулингеберг, Виста и Бруенг, басейна Стурврет, гимназията в Тумба, спортния комплекс в Тумба и съблекалните на спортното игрище в Рьодстюхаге.

Карим Мохамед пристига на спортното игрище в Рьодстюхаге вчера в 20:50, понеделник, седми декември. Това е последният му ангажимент тази вечер. Спира своя микробус фолксваген на паркинга, недалеч от една червена тойота. Прожекторите на високите пилони около футболния терен са изгасени, но осветлението в съблекалните още свети. Отваря задните врати на микробуса, сваля рампата, качва се вътре и разхлабва ремъците на най-малката почистваща машина.

Когато стига до ниската дървена постройка и опитва да отключи вратата на мъжката съблекалня, забелязва, че тя вече е отключена. Чука, не получава отговор и отваря. Едва когато застопорява вратата с пластмасов клин, вижда кръвта по пода. Влиза, вижда мъртвия мъж, връща се до колата си и се обажда на телефон 112.

Централата установява контакт с полицейска кола на улица Худингевеген, недалеч от станцията на извънградските влакове в Тумба. Двамата полицаи Ян Ериксон и Ерланд Бьоркандер са изпратени на спортното игрище.

Докато Ерланд Бьоркандер записва разказа на Карим Мохамед, Ян Ериксон влиза в съблекалнята. Струва му се, че чува звук от жертвата, мисли, че е още жив, и се втурва към него. Когато полицаят обръща мъжа, разбира, че това е невъзможно. Тялото е направо накълцано, дясната ръка липсва и гърдите са толкова разкъсани, че приличат на чиния, пълна с кървава каша. Линейката пристига и скоро след нея и полицейски инспектор Лилемур Блум. Жертвата е идентифицирана без затруднение като Андерш Ек, учител по химия и физика в гимназията в Тумба, женен за Катя Ек, библиотекарка в Централната библиотека на Худинге. Живеят в типово жилище на улица Йердесвеген номер 8 с двете си по-малки деца.

Тъй като е много късно, полицейски инспектор Лилемур Блом възлага на полицай Ерланд Бьоркандер да говори със семейството на жертвата, докато тя приема доклада на Ян Ериксон и отцепва местопрестъплението според изискванията.

Ерланд Бьоркандер пристигнал до типовото жилище в Тумба, паркирал и позвънил на вратата. След като никой не отворил, той заобиколил цялата редица къщи, минал от задната страна и светнал с фенерчето си навътре. Първото, което видял, било голяма локва кръв на мокета в спалнята, издължени ивици, като че ли някой е бил влачен през вратата, и едни детски очила на прага. Без да повика подкрепление, Ерланд Бьоркандер разбил балконската врата и влязъл с извадено оръжие. Претърсил къщата, намерил трите жертви, незабавно повикал полиция и линейка на мястото, и въобще не забелязал, че момчето било още живо. По погрешка повикването на Ерланд Бьоркандер е пуснато по канал, който покрива целия стокхолмски район.

Часът е 22:10, Юна Лина седял в колата си на улица Дротнингхолмсвеген и чул разтревоженото повикване. Полицай Ерланд Бьоркандер крещял, че децата са заклани, че е сам в къщата, че майката е мъртва, че всички са мъртви. След малко, вече извън къщата и значително по-спокоен, разказал, че полицейски инспектор Лилемур Блум го е изпратила да отиде до къщата на Йердесвеген сам. Бьоркандер млъкнал изведнъж, измърморил, че е сбъркал честотите, след което гласът му се загубил.