Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

След като се е регистрирал при момичето на рецепцията, той влиза при Нилс Олен, професора по съдебна медицина, наричан Нолен заради това, че винаги подписва докладите си с Н. Олен 1 1 На шведски — Иглата. — Б.пр. . Стаята на Нолен е модерно обзаведена, с изчистени плоскости в искрящо бяло и матово светлосиво. Изглежда луксозно и дизайнерски. Малкото мебели за сядане са изработени от полирана стомана и имат опънати бели кожени седалки. Светлината над бюрото идва от голяма висяща стъклена плоча.

Нолен се здрависва с Юна, без да се изправя. Облечен е в бяло поло под лекарската престилка и носи пилотски очила с бели рамки. Лицето му е гладко избръснато и слабо, сивата коса е късо подстригана, устните бледи, а носът дълъг и гърбав.

— Добро утро — вяло процежда той.

На стената виси поизбледняла цветна снимка на Нолен заедно с колеги: съдебни лекари, химици, генетици и одонтолози, работещи в съдебномедицинската лаборатория. Всички са облечени в бели престилки и изглеждат весели. Събрали са се около една пейка, на която има няколко потъмнели парченца кости. Текстът под снимката съобщава, че става въпрос за находка от разкопки на гробовете от осми век близо до търговския център Бирка, намиращ се на остров Бьоркьо.

— Нова снимка — отбелязва Юна.

— Налага се да слагам снимки на стената — недоволно казва Нолен. — В старото отделение по патология имаше картина с големина осемнайсет квадратни метра.

— Сериозно? — отговаря Юна.

— Рисувана от Петер Вайс.

— Писателят?

Нолен кима утвърдително и отблясъкът от настолната лампа се отразява в пилотските му очила:

— Да, през четирийсетте години е направил портрет на целия институт. Половин година работа, за която съм чувал, че получил 600 крони. И баща ми присъства сред патолозите на картината, застанал е на долния ред до Бертил Фалконер.

Нолен накланя глава и се връща към компютъра.

— Разглеждам протоколите от аутопсията на убийствата в Тумба — казва той провлачено.

— И какво?

Нолен хвърля поглед на Юна с присвити очи.

— Карлос се обади и ме подгони сутринта.

Юна се усмихва:

— Знам — казва той.

Нолен нагласява очилата на носа си.

— Защото очевидно е от значение да се установи точният час на смъртта.

— Да, трябваше да знаем в какъв ред…

С присвити устни, Нолен търси в компютъра:

— Това беше само предварителна преценка, но…

— Че мъжът е починал пръв?

— Точно така… изхождах единствено от телесната температура — обяснява той и посочва екрана на компютъра. — Ериксон каза, че и двете помещения — съблекалнята и къщата, са имали еднаква температура, затова преценката ми беше, че мъжът е починал малко повече от час преди другите две жертви.

— Сега на друго мнение ли си?

Нолен поклаща отрицателно глава и се надига, пъшкайки.

— Дископатия — осведомява той, после напуска кабинета и тръгва по коридора.

Юна Лина следва бавно накуцващия Нолен към отделението за аутопсии. Минават покрай тъмна зала, в която има единична маса за аутопсии от неръждаема стомана. Прилича на кухненска мивка, но с квадратни отделения и издигнати ръбове от всички страни. Влизат в едно по-хладно помещение, в което вече изследваните тела се съхраняват в специални, охладени до четири градуса секции. Нолен спира, проверява номера, отваря една голяма секция и вижда, че е празна.

— Няма го — усмихва се той и тръгва през коридора, по който са се отпечатали хиляди малки следи от колелца, отваря друга врата и я задържа, за да мине Юна.

Спират в една осветена зала с бели плочки и голяма мивка до стената. От един яркожълт маркуч се стича вода в канала. На дългата, покрита с найлон маса за аутопсии, лежи голо сивкаво тяло, покрито с безброй тъмни рани.

— Катя Ек — отбелязва Юна.

Лицето на мъртвата жена е застинало в странно спокойствие, устата е полуотворена и очите гледат смирено. Изглежда, сякаш заслушана в красива музика. Изражението на лицето някак не съответства на дългите прорезни рани по челото и бузите. Погледът на Юна се плъзга по тялото на Катя Ек, по което разклонена венозна мрежа вече е започнала да се очертава около врата.

— Надяваме се да приключим с вътрешния оглед следобед.

— Да, за бога — въздиша Юна.

Другата врата се отваря и един млад мъж влиза с несигурна усмивка. На веждите си има няколко обеци, а черната му боядисана коса виси вързана на опашка на гърба му върху лекарската престилка. Усмихвайки се леко, Нолен вдига юмрук в рокерски поздрав, на който младият мъж веднага отвръща.