Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Преглежда триизмерните изображения, спира, после продължава и сменя ъгъла.

— Раната като че ли стига до матката — прошепва той. — Изглежда, проследява старите белези.

— Стари ли? Какво имаш предвид? — пита Юна.

— Не го ли видя? — усмихва се Нолен и се връща при тялото. — Цезарово сечение, правено по спешност.

Той сочи вертикалния разрез. Юна поглежда отблизо и вижда как покрай целия ръб от едната страна на раната се различава тънък като конец стар бледорозов белег от отдавна зараснало цезарово сечение.

— Но нали не е била бременна сега? — пита Юна.

— Не — засмива се Нолен и намества пилотските очила на носа си.

— Дали нямаме работа с убиец с хирургически познания? — пита Юна.

Нолен поклаща глава и Юна си мисли, че някой е убил Катя Ек с брутално насилие и силна ярост. Два часа по-късно се е върнал, обърнал я е по гръб и е разрязал старото й цезарово сечение.

— Виж дали няма нещо подобно по останалите тела.

— Да обърнем специално внимание на това? — пита Нолен.

— Да, така мисля — отговаря Юна.

— Колебаеш се?

— Не.

— Но искаш да обърнем специално внимание на всичко — казва Нолен.

— Май че да — усмихва се Юна и напуска стаята.

Когато се качва в колата на паркинга, му става студено. Пали мотора, излиза на улица Рециус, увеличава парното в колата и набира номера на главен прокурор Йенс Сванейелм.

— Сванейелм — отговаря той.

— Юна Лина се обажда.

— Добро утро… току-що говорих с Карлос — предупреди ме, че ще се обадиш.

— Малко е трудно да се прецени с какво си имаме работа — казва Юна.

— Караш ли в момента?

— Точно приключих в съдебната медицина и смятах да се отбия в болницата, наистина се налага да говоря с оцелялата жертва.

— Карлос ми обясни ситуацията — казва Йенс. — Трябва да ускорим нещата. Включи ли вече групата, специализирана в изготвяне на профили?

— Няма да е достатъчно да се направи профил на извършителя — отговаря Юна.

— Да, знам, и аз съм на същото мнение. Ако искаме да имаме някакъв шанс да защитим голямата сестра, трябва да говорим с момчето, това е положението.

Изведнъж Юна вижда как един фойерверк избухва съвсем беззвучно — светлосиня звезда в далечината над покривите на Стокхолм.

— Свързах се със… — продължава Юна и се прокашля. — Свързах се със Сузане Гранат от социалната служба и мисля на разпита да присъства и психиатърът Ерик Мария Барк, който е експерт по лечение на шокови и травматични състояния.

— Всичко е наред — успокояващо казва Йенс.

— Тогава веднага тръгвам към неврохирургията.

— Тръгвай.

Нощта срещу осми декември

Поради някаква причина Симоне е будна още преди телефонът на нощното шкафче на Ерик да започне да звъни с най-ниския си пронизителен сигнал.

Ерик промърморва нещо за балони и серпантини, хваща телефона и бърза да излезе от спалнята. Затваря вратата, преди да отговори. Гласът, който тя чува през стената, изглежда чувствителен, почти нежен. След малко Ерик се вмъква в спалнята и тя питай кой се обажда.

— Един полицай… инспектор. Не чух как се казва — отвръща Ерик и после обяснява, че трябва да отиде до Каролинската болница.

Тя поглежда будилника и затваря очи.

— Хайде, спи, Сиксан… — прошепва той и излиза от стаята.

Нощницата се е извила около тялото й и е притиснала дясната й гърда. Тя я оправя, обръща се настрани в леглото и остава така, вслушана в движенията на Ерик.

Той се облича, рови за нещо в гардероба, използва обувалката, излиза от апартамента и заключва. След малко тя чува входната врата към улицата да се затваря след него.

Лежи в леглото, опитва се отново да заспи, но не успява. Струва й се, че Ерик сякаш не говореше с полицай, звучеше някак нехайно. Може би просто беше уморен.

Става, отива до тоалетната, пие малко кисело мляко и отново си ляга. После започва да мисли за онова, което се случи преди десет години, и повече не може да заспи. Лежи още половин час, след което става, пали нощната лампа, взима телефона, разглежда дисплея и намира последния приет разговор. Знае, че би трябвало да загаси лампата и да спи, но въпреки това набира номера. Три сигнала, после прещракване и тя чува женски глас да се смее близо до телефона.

— Ерик, престани! — казва жената весело, след което гласът се чува съвсем отблизо.

— Да, Даниела, ало.

Симоне чува как жената чака известно време, след което с уморен глас казва: „Алоха“, преди да прекъсне разговора.