Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Седи в леглото и го гледа. Той като че не разбира нейната възбуда. Тя си мисли, че не издържа повече лъжи, и му казва думите, върху които е мислила много пъти, но които в същото време усеща толкова далечни, толкова мъчителни и безпомощни:

— Може би е най-добре да се разделим.

Симоне напуска спалнята с възглавница и одеяло. Чува леглото да скърца след нея и се надява, че той ще я последва, ще я утеши и ще й разкаже какво се е случило, но той остава в леглото и тя се затваря в гостната и плаче дълго, след това се секне. Ляга на канапето и се опитва да заспи, но проумява, че не е в състояние да се срещне със семейството си тази сутрин. Отива в банята, мие си ръцете, зъбите, гримира се и се облича. Вижда, че Бенджамин още спи. Оставя му бележка на масата и излиза от жилището, за да закуси някъде, преди да отиде до галерията.

Седи дълго и чете в остъкленото кафене на Кунгстредгорден, за да успее да изяде сандвича, който си е взела с кафето. През големия прозорец вижда десетина души да се подготвят за някакво празненство. Розови палатки са опънати пред голяма сцена. Специално ограждение се монтира около рампа за изстрелване на фойерверки. Изведнъж нещо се обърква. Чува се някакво припукване и ракета от фойерверките излита във въздуха. Мъжете се отдръпват, залитайки и си крещят един на друг. Ракетата експлодира с искрящ син блясък върху светлото небе и взривът отеква между фасадите.

Вторник преди обяд, осми декември

На път през болничния коридор, след като бе оставил Бенджамин в училище, Ерик си мисли колко глупаво беше да коментира татуировката на врата на Айда. Така изглеждаше самодоволен и надут в техните очи.

Двама униформени полицаи го пускат да влезе в отделението. Пред стаята, в която лежи Йозеф Ек, вече го чака Юна Лина. Когато вижда Ерик, той се усмихва и му махва, както правят малките деца, като отваря и затваря дланта си.

Ерик спира до него и поглежда към пациента през остъклената врата. Плик с почти черна кръв виси над него. Състоянието му е все по-стабилно, но по всяко време могат да се появят нови кръвоизливи в черния дроб.

Лежи по гръб в леглото, устата му е плътно затворена, коремът бързо се надига и отпуска, а пръстите от време на време потрепват.

Нов катетър е поставен в сгъвката на другата му ръка. Сестрата подготвя преливане на морфин. Скоростта, с която се влива системата, е забавена.

— Прав бях, когато казах, че извършителят е започнал от спортното игрище — казва Юна. — Първо е убил бащата, Андерш Ек, после е отишъл в къщата и е убил Лиза, малката дъщеря, помислил е, че е убил и сина, а после е убил и майката, Катя.

— Патологът потвърди ли?

— Да — отговаря Юна.

— Разбирам.

— Така че, ако намерението на извършителя е да унищожи цялото семейство — продължава Юна, — тогава остава само голямата дъщеря, Евелин.

— Ако не е разбрал, че момчето е още живо — казва Ерик.

— Точно така, но ние можем да го защитим.

— Да.

— Трябва да открием извършителя, преди да е станало прекалено късно — казва Юна. — Трябва да чуя какво знае момчето.

— Но аз съм длъжен да преценя какво е най-доброто за пациента.

— Може би най-доброто за него е да не загуби сестра си.

— Аз също съм мислил за това, разбира се, ще погледна пациента още веднъж — казва Ерик. — Но всъщност вече съм убеден, че е прекалено рано.

— Добре — отговаря Юна.

Даниела влиза облечена в елегантно червено палто, движи се с бързи крачки, казва, че трябва да тръгва, и му подава до половината попълнен медицински картон.

— Смятам, че съвсем скоро — обяснява Ерик на Юна, — само след няколко часа, пациентът ще се събуди дотолкова, че да може да се разговаря с него. Но след това… трябва да разберете, чака ни дълъг терапевтичен процес. Един разпит може така да влоши състоянието на момчето, че…

— Ерик, няма значение какво мислим ние — прекъсва го Даниела. — Прокурорът вече е взел решение, смята, че са налице основателни причини.

Ерик се обръща и поглежда въпросително към Юна.

— Значи нямаш нужда от нашето одобрение? — пита той.

— Не — отговаря Юна.

— Какво чакаш?

— Мисля, че Йозеф вече достатъчно се е измъчил — отговаря Юна. — Не искам да го излагам на нещо, което може да му навреди, но същевременно трябва да открия сестра му, преди убиецът да я намери. А момчето вероятно е видяло лицето на похитителя. Ако не ми помогнеш да го разпитам, ще го направя по традиционния начин, но естествено, предпочитам най-добрия подход.