Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Момчето показва ясни признаци, че се намира в състояние на хипнотичен покой. Пълната отпуснатост е сложила отпечатъка си върху страните и устата му. Ерик винаги е смятал, че лицата на пациентите стават по-широки, като че ли по-плоски. Не толкова красиви, но беззащитни и лишени от всякаква преструвка.

Ерик потъва все по-дълбоко, протяга ръка и докосва скалната стена, покрай която се спуска. Кристалната вода бавно се обагря в розово.

— Сега си дълбоко отпуснат — казва Ерик спокойно. — И всичко е много, много приятно.

Очите на момчето блестят изпод полузатворените клепачи.

— Йозеф… опитай се да си спомниш какво се случи вчера. Започна като един напълно обикновен понеделник, но вечерта някой идва вкъщи.

Момчето мълчи.

— Сега ще ми разкажеш какво се случва — казва Ерик.

Момчето кима едва забележимо.

— В твоята стая ли си? Там ли си? Музика ли слушаш?

Няма отговор. Устните се помръдват объркано, търсещо.

— Майка ти беше вкъщи, когато се върна от училище — казва Ерик.

Момчето кима.

— Защо? Знаеш ли? Дали защото Лиза е вдигнала температура?

Момчето кима и овлажнява устните си.

— Какво правиш, когато се върнеш от училище, Йозеф?

Момчето прошепва нещо.

— Не те чувам — казва Ерик. — Искам да говориш така, че да те чувам.

Устните на момчето се раздвижват и Ерик се навежда напред.

— Като огън, съвсем като огън — промърморва той. — Опитвам се да премигна, влизам в кухнята, но нещо не е наред, между столовете нещо пращи и един яркочервен огън плъзва по пода.

— Откъде идва огънят? — пита Ерик.

— Не помня, нещо се случи преди това…

Отново млъква.

— Върни се там за малко, преди огънят да се появи в кухнята — казва Ерик.

— Там има някой — казва момчето. — Чувам как някой чука на вратата.

— На външната врата?

— Не знам.

Лицето на момчето изведнъж става напрегнато, то простенва неспокойно и редът долни зъби се оголва в странна гримаса.

— Няма страшно — казва Ерик — Няма страшно, Йозеф, тук си в безопасност, спокоен си и не изпитваш страх. Само наблюдаваш какво се случва, не си там, само гледаш събитията от разстояние и нищо не те застрашава.

— Краката са светлосини — шепне той.

— Какво каза?

— Чука се на вратата — казва момчето неясно. — Отварям, но няма никой, не виждам никого. Но чукането продължава. Разбирам, че някой се закача с мен.

Пациентът диша учестено, коремът му се движи конвулсивно.

— Какво става сега? — пита Ерик.

— Отивам в кухнята и си взимам филия.

— Ядеш сандвич?

— Но сега чукането отново започва, звукът идва от стаята на Лиза. Вратата е открехната и виждам, че нощната лампа е запалена. Внимателно побутвам вратата с ножа и поглеждам вътре. Лиза лежи в леглото си. С очилата си е, но е със затворени очи и диша тежко. Лицето й е бледо. Ръцете и краката й не помръдват. И тогава накланя глава назад, така че гърлото й е съвсем стегнато, и започва да рита с крака по ръба на леглото. Рита все по-бързо и по-бързо. Казвам й да престане, но тя продължава, все по-силно. Крещя и ножът вече е започнал да ръга, мама се втурва в стаята и ме дърпа. Обръщам се и ножът изскача, нещо просто извира от мен, взимам още ножове, страх ме е да спра, трябва да продължа, не мога да престана, мама лази през кухнята, подът е целият червен, трябва да изпробвам ножовете върху всичко, върху себе си, върху мебелите, стените, удрям и ръгам, и изведнъж се уморявам и си лягам. Не знам какво става, нещо ме боли вътре в тялото и съм жаден, но нямам сили да помръдна.

Ерик усеща как виси заедно с момчето дълбоко долу в кристалната вода, краката им се движат леко и той следи скалната стена с поглед, все по-дълбоко надолу, тя няма край, водата само потъмнява и става синьо-сива, а след това примамливо черна.

— Беше видял — пита Ерик и чува собствения си глас да трепери, — преди това беше видял баща си.

— Да, долу на футболното игрище — отговаря Йозеф.

Той млъква, изглежда озадачен, гледа пред себе си със сънен поглед.

Ерик вижда, че пулсът му се учестява, и разбира, че кръвното му налягане същевременно пада.

— Искам да се потопиш още по-дълбоко — казва Ерик приглушено. — Потъваш, чувстваш се все по-спокоен, по-приятно и…

— Не мама? — пита момчето с жалостив глас.

— Йозеф, разкажи… срещнал си се и с голямата си сестра, Евелин?

Ерик наблюдава лицето на Йозеф, наясно е, че предположението може да създаде проблем, пропукване на хипнозата, ако се окаже, че греши. Но се налага да направи смел пробив, защото времето няма да стигне, съвсем скоро трябваше да прекъсне хипнозата, състоянието на пациента отново ставаше критично.