Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Разбирам.

— Ако повдигнеш ръката на пациента ето така, и я пуснеш, ръката трябва да остане повдигната, каталептична, след като индукцията приключи — обяснява Ерик. — След индукцията, чрез обратното броене задълбочавам хипнозата още повече. Обикновено броя, други карат пациента да визуализира преливащи сиви цветове, за да размият границите на мисълта. Това, което чисто практически се случва, е всъщност, че страхът и критичното мислене, които блокират определени спомени, се преодоляват.

— Ще успееш ли да го хипнотизираш?

— Ако не се съпротивлява.

— Какво става тогава? — пита Юна. — Какво става, ако се съпротивлява?

Ерик не отговаря. Наблюдава момчето през стъклото, опитва се да разчете по лицето му доколко е податливо.

— Трудно е да се каже какво ще измъкна, може да има твърде относителен смисъл — обяснява той.

— Не търся свидетелски показания, трябва ми само насочване, описание, нещо, за което да се хвана.

— Значи това, което трябва да търся, е човекът, който им е сторил това?

— Най-добре би било име или място, или някаква връзка.

— Нямам представа как ще се развият нещата — казва Ерик и си поема въздух.

Юна влиза вътре с него, сяда на един стол в ъгъла, събува си обувките и се обляга назад. Ерик приглушава осветлението, взима малка метална табуретка и сяда до леглото. Внимателно започва да обяснява на момчето, че иска да го хипнотизира, за да му помогне да разбере какво се е случило вчера.

— Йозеф, през цялото време ще седя тук — казва Ерик спокойно. — Няма от какво да се страхуваш. Можеш да се чувстваш в пълна безопасност. Тук съм заради теб, няма да казваш нищо, което не искаш, и можеш сам да прекратиш хипнозата, когато решиш.

Едва сега Ерик започва да усеща колко му е липсвал този процес на хипнотизиране. Сърцето му бие учестено. Трябва да се опита да успокои вълнението си. Не трябва да се бърза, процесът не бива да се форсира. Пациентът трябва да се изпълни със спокойствие, да му се позволи да потъне и да се наслади на своя собствен лек ритъм.

Лесно е да накара момчето да се отпусне, тялото му вече е в покой и сякаш е в очакване.

Когато Ерик отваря уста и започва индукцията, усеща, че все едно никога не е преставал да хипнотизира: гласът му е плътен, трезв и спокоен. Думите идват така лесно и естествено, избликват, пълни с монотонна мекота и приспиваща, снижаваща се тоналност.

Веднага усеща засилената възприемчивост на Йозеф. Като че ли момчето интуитивно се вкопчва в сигурността, която Ерик предлага. Нараненото му лице натежава, чертите се разтеглят и устата се отпуска.

— Йозеф, ако искаш… Представи си летен ден — предлага Ерик. — Всичко е толкова прекрасно, толкова приятно. Излегнал си се на дъсчената палуба на малка дървена лодка, която бавно се поклаща. Чуваш бълбукането на водата и гледаш нагоре към малките облачета, които се движат по синьото небе.

Момчето реагира толкова добре на индукцията, че Ерик се пита дали да не забави малко процеса. Знае, че болезнени събития често могат да засилят чувствителността към хипноза, че вътрешният стрес може да изпълнява функцията на двигател с обратно действие, спирането става неочаквано бързо и скоростта спада моментално до нулата.

— Сега ще започна да броя в обратен ред и с всяко число, което чуваш, ще се отпускаш все повече. Ще усетиш как те изпълва дълбоко спокойствие и колко приятно е всичко около теб. Отпусни пръстите на краката, глезените, прасците. Нищо не те притеснява, всичко е изпълнено със спокойствие. Единственото, което трябва да слушаш, е моят глас, числата, които изреждам. Сега се отпускаш още повече, ставаш по-тежък, отпускането минава над колената, през бедрата към слабините. Усещаш как едновременно с това потъваш надолу, плавно и приятно. Всичко е спокойно и тихо, без никакво напрежение.

Ерик поставя ръка на рамото на момчето. Погледът му е насочен към корема и с всяко издишване той изрича числа в обратен ред. Понякога нарушава логическата последователност, но през цялото време продължава обратното броене. Усещане за необикновена лекота и физическа сила изпълват Ерик с напредването на процеса. Той брои и същевременно вижда себе си как потъва в съвсем прозрачна и богата на кислород вода. Почти беше забравил усещането за синьо море, за океан. Усмихнат се спуска покрай огромна скала. Покрай цепнатина в бреговия отвес на сушата, която продължава надолу към необятни дълбини. Малки мехурчета блестят във водата. С чувство на блаженство в тялото, той потъва в безтегловност надолу покрай грапавата стена на скалата.