Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Доктор Лангефелт вече стои и чака на вратата, когато Юна стига до стаята му.

— От полицията ли сте? — риторично пита той и протяга широка, месеста ръка към Юна. Ръкостискането му е учудващо меко, може би най-мекото ръкостискане, което Юна е срещал.

Лицето на доктор Лангефелт не трепва, когато с пестеливо движение посочва вратата и казва:

— Заповядайте, влезте в кабинета ми.

Кабинетът на доктор Лангефелт е учудващо голям. Стените са покрити с тежки библиотеки, пълни с еднакви папки. В стаята няма никакви декоративни предмети, никакви картини или снимки. Единствената картина в стаята е детска рисунка, окачена на вратата. Рисунката представлява човече само с глава и крака, нарисувано със зелен и син пастел. Децата на тригодишна възраст обикновено рисуват хора по този начин. Направо от едно лице — с очи, нос и уста — излизат крака и ръце. Или може да се каже, че човечето няма тяло, или че главата е неговото тяло.

Доктор Лангефелт отива до бюрото си, което е почти изцяло покрито с купчини хартия. Той премества един старомоден телефон от стола за посетители и прави още едно сдържано движение към Юна, който го тълкува като покана да седне.

Докторът го поглежда замислено, лицето му е едро и набръчкано и има нещо безжизнено в чертите му, почти като че ли страда от лицева парализа.

— Благодаря, че ми отделихте време — казва Юна. — Все пак е почивен ден и…

— Знам за какво искате да ме питате — прекъсва го докторът. — Искате информация за Лидия Еверш. Моя пациентка.

Юна отваря уста, но докторът вдига ръка, за да го прекъсне.

— Предполагам, че сте чували за лекарска тайна и засекретена информация, свързана с болест — продължава Лангефелт, — и освен това…

— Познавам закона — прекъсва го Юна. — Ако разследваното престъпление би довело до повече от две години затвор…

— Да, да, да — казва Лангефелт.

Погледът на лекаря не е отбягващ, просто безжизнен.

— Разбира се, мога да ви извикам за разпит — благо казва Юна. — В този момент прокурорът подготвя заповедта за задържане на Лидия Еверш. Тогава, естествено, ще изискаме пациентския й картон.

Доктор Лангефелт удря пръстите си едни в други и облизва устните си.

— Точно така е — казва той. — Аз просто искам…

Той прави пауза.

— Просто искам да получа гаранция.

— Гаранция ли?

Лангефелт кима.

— Искам името ми да не бъде замесвано в това.

Юна среща погледа на Лангефелт и мигновено осъзнава, че тази безжизненост всъщност е прикрит страх.

— Не мога да обещая това — сухо казва той.

— А ако ви помоля?

— Аз съм упорит — казва Юна.

Докторът се обляга назад. Краищата на устата му леко потрепват. Това е единственият признак на притеснение или живот изобщо, който е показал досега.

— Какво искате да знаете? — пита той.

Юна се навежда напред и отговаря:

— Всичко, винаги искам да знам всичко.

Един час по-късно Юна Лина излиза от кабинета на доктора. Хвърля бърз поглед към отсрещния коридор, но жената в дългата рокля я няма и когато бързо слиза по каменното стълбище, той забелязва, че навън е станало съвсем тъмно, паркът и решетките с увивни растения не се виждат изобщо.

Момичето на рецепцията очевидно си е тръгнало. Няма никой и външната врата е заключена. В цялата сграда е напълно тихо, въпреки че Юна знае, че в клиниката има стотина пациенти. Когато отново влиза в колата си, той потръпва и излиза от големия паркинг пред клиниката.

Нещо го притеснява и му убягва. Опитва се да се сети за момента, в който започна да го притеснява.

Докторът беше извадил една папка, същата като всички други папки по рафтовете. Беше почукал леко върху нея и бе казал:

— Ето я.

Снимката на Лидия показваше доста красива жена със среднодълга, боядисана с къна коса и странно усмихващ се поглед: някакъв бяс изникваше изпод умоляващата повърхност.

Първия път, когато Лидия е била приета за лечение, е била само на десет години. Причината за задържането била, че убила малкия си брат, Каспер Еверш. Една неделя разбила главата му с дървен бастун. На доктора обяснила, че майка й я накарала да възпитава брат си. Каспер бил отговорност на Лидия, когато майката работела или спяла; да го наказва, било нейна задача.

Лидия била приета в клиниката, майката била осъдена на затвор за малтретиране на дете, Каспер Еверш бил навършил едва три години.

— Лидия е загубила семейството си — прошепва Юна и включва чистачките, когато един автобус срещу него изцяло залива колата му.