Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Те танцуват и Юна тананика тихо.

— Ожени се за мен — прошепва Аня.

Юна не отговаря, мисли за Диса и тъжното й лице. Мисли за приятелството им през всички тези години, как е бил принуден да я разочарова. Аня се опитва да достигне ухото му и да го оближе, но той внимателно премества главата си малко настрани от нея.

— Юна — възкликва Аня. — Танцуваш толкова добре.

— Знам — прошепва той и я завърта.

Около тях мирише на огън и греяно вино, Аня се притиска все по-плътно до него и той си мисли, че ще бъде трудно да заведат Карлос до стоянката на такситата. Скоро трябва да тръгват към ескалатора.

В същия момент телефонът в джоба му звъни. Аня простенва от разочарование, когато той се отдръпва и отговаря:

— Юна Лина.

— Здравейте — казва притеснен глас. — Аз съм. Йоаким Самюелсон. Бяхте у нас по-рано днес…

— Да, знам кой сте — казва Юна.

Сеща се как зениците на Йоаким Самюелсон се бяха разширили, когато го попита за Лидия Еверш.

— Чудя се дали може да се видим — казва Йоаким Самюелсон. — Искам да ви разкажа нещо.

Юна поглежда часовника си. Часът е девет и половина.

— Може ли да се видим сега? — пита Йоаким и добавя без причина, че жена му и дъщеря му са заминали при родителите на жена му.

— Може — казва Юна. — Можете ли да дойдете до сградата на полицията, входа откъм улица Полхемсгатан, след четирийсет и пет минути?

— Да — казва Йоаким и звучи безкрайно уморено.

— Съжалявам, миличка — казва Юна на Аня, която стои и го чака по средата на дансинга. — Но няма да има повече танго тази вечер.

— Трябва да съжаляваш — навъсено отговаря тя.

— Не мога да пия повече — въздиша Карлос, когато започват да го водят надолу към ескалаторите и изхода.

— Не повръщай — рязко казва Аня, — защото тогава ще искам повишение.

— Аня, Аня — засегнато казва Карлос.

Йоаким седи в бял мерцедес от другата страна на улицата, точно срещу входа на Държавното полицейско управление. Осветлението в колата е включено и лицето му изглежда уморено и самотно на слабата светлина. Когато Юна почуква на стъклото, той се стряска, като че ли е бил дълбоко потънал в мисли.

— Здравейте — казва той и отваря вратата. — Влезте и седнете.

Юна сяда на съседната седалка. Той чака. В колата се усеща слаба миризма на куче. На задната седалка е простряно космато одеяло.

— Знаете ли — казва Йоаким, — когато мисля за себе си, какъв бях, когато Йохан се роди, като че мисля за напълно непознат човек. Имах проблемно детство, бях в поправителен дом и приемно дете… Но когато срещнах Изабела, тогава се стегнах, започнах да уча сериозно. Дипломирах се като инженер същата година, в която се роди Йохан. Спомням си, че отидохме на почивка, никога преди не бях ходил на почивка, заминахме за Гърция и Йохан току-що се беше научил да ходи и…

Йоаким Самюелсон поклаща глава.

— Беше отдавна. Той много приличаше на мен… същите…

В колата става тихо. Един плъх, мокър и сив, тича, поклащайки се по тъмния тротоар покрай пълните с боклуци храсти.

— Какво искахте да ми разкажете? — пита Юна след малко.

Йоаким разтърква очите си.

— Сигурни ли сте, че Лидия Еверш е направила това? — пита той със слаб глас.

Юна кима.

— Съвсем сигурен съм — казва той.

— Добре тогава — прошепва Йоаким Самюелсон и преглъща трудно. — Там, в дома… Лидия беше само на четиринайсет, когато откриха, че е бременна. Естествено, се уплашиха, и я накараха да абортира. Трябваше да се потули, но… Станаха много усложнения, сериозна инфекция на матката, която стигна до яйчниците, дадоха й пеницилин и тя оздравя.

Ръцете на Йоаким треперят, когато ги слага на волана.

— След дома се преместих да живея с Лидия. Живяхме в къщата й в Рутебро и се опитвахме да си направим дете, беше обсебена от това. Но не се получаваше. Затова тя си запази час при гинеколог за преглед. Никога няма да забравя, когато се върна от посещението и ми каза, че е станала стерилна след онзи аборт.

— От теб ли забременя в дома? — казва Юна.

— Да.

— Значи, си й дължал едно дете — изрича Юна почти на себе си.

Четвъртък, двайсет и четвърти декември

Симоне, Ерик и Бенджамин влизат в сивия Стокхолм под вече потъмнялото небе. Въздухът е натежал като пред дъжд и една почти пурпурно оцветена мъгла обгръща града. Пъстроцветни светлинни гирлянди светят навсякъде по коледни елхи и бал-конски парапети. На прозорците висят коледни звезди, а по витрините се виждат джудженца сред блестящата украса.