Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— С моя помощ.

Двамата отиват до четирите компютъра, които стоят в една ниша на нивото на стелажите.

Курт бързо изписва парола и преглежда папките с прехвърлени записи.

— Касетите на твое име ли трябва да бъдат? — пита той.

— Да, би трябвало — отговаря Ерик.

— Няма ги — казва Курт проточено, — ще опитам с хипноза.

Набира думата и опитва пак.

— Тук има нещо — погледни сам.

Никой от материалите не се отнася до документацията на Ерик от терапията. Единственото, свързано с него от онова време, е документ за молби за кандидатстване и отпуснати средства. Той изписва дървения замък и отново търси, опитва с името Ева Блау, въпреки че хората от неговата група не бяха записани като пациенти в болницата.

— Няма нищо — казва той уморено.

— Значи, имахме много трудности с прехвърлянията — казва Курт. — Много от материалите бяха унищожени, всички бетамакс касети и…

— Кой прави прехвърлянията?

Курт се обръща към него и вдига рамене със съжаление:

— Двамата с Кони.

— Но оригиналните касети трябва да са запазени някъде — казва Ерик.

— Съжалявам, но нямам никаква представа.

— Мислиш ли, че Кони знае нещо?

— Не.

— Обади му се и го попитай.

— Той е в Симришхамн.

Ерик се обръща настрани и се опитва да мисли спокойно.

— Знам, че много от нещата бяха унищожени по погрешка — казва Курт.

Ерик го гледа втренчено.

— Става дума за уникално изследване — казва той уморено.

— Казах, че съжалявам.

— Знам, не исках да кажа…

Курт откъсва изсъхнало листо от едно цвете.

— Ти спря да се занимаваш с хипноза, нали? — казва той. — Нали така?

— Да, но сега се налага да погледна…

Ерик млъква, не е в състояние да продължи, иска единствено да се върне в стаята, да вземе едно хапче и да спи.

— Винаги сме имали проблеми с техниката тук долу — продължава Курт. — Но всеки път, когато се оплачем, ни отговарят да се оправяме както можем. Не се притеснявайте, ни казаха, когато случайно изтрихме проучванията за лоботомии от цяло десетилетие. Стари записи, шестнайсетмилиметрови, които бяха прехвърлени на видеокасети през осемдесетте, но които не оцеляха в ерата на компютрите.

Вторник сутрин, петнайсети декември

Рано сутрин голямата сянка на сградата на кметството пада върху фасадата на полицията. Единствено най-високата кула е обляна в слънчева светлина. През първите часове след изгрева сянката от сградата на полицията изчезва и тя е огряна цялата в жълто. Меденият покрив блести, красивите орнаменти от ковано желязо с вградени канали и малки медени коруби, където се събира дъждът и се стича надолу по улуците, са покрити с искрящи капки роса. Светлината я залива през целия ден, а сенките на дърветата се въртят като часовникови стрелки и чак няколко часа преди слънцето да залезе, фасадата отново посивява.

Карлос Елиасон е застанал до своя аквариум и гледа през прозореца, когато Юна чука на вратата му и я отваря едновременно.

Карлос се сепва и се обръща. Виждайки Юна, на лицето му както обикновено се изписват противоречиви чувства. Той го поздравява със смесица от притеснение, радост и неохота, посочва с ръка към стола за посетители и забелязва, че все още държи бурканчето с храна за рибките.

— Точно гледах, че е валяло сняг — казва той неопределено и оставя бурканчето до аквариума.

Юна сяда и поглежда през прозореца. Паркът Кронеберг е покрит с тънък слой сух сняг.

— Може би ще имаме снежна Коледа, кой знае — внимателно се усмихва Карлос и сяда от другата страна на бюрото. В Сконе, където съм израснал, нямаше истински зими. Всичко винаги изглеждаше еднакво. Една сивкава светлина над полетата…

Карлос млъква изведнъж.

— Но ти не си дошъл, за да говорим за времето — казва той остро.

— Не съвсем.

Юна го поглежда спокойно и се обляга назад:

— Искам да поема случая с изчезналото момче на Ерик Мария Барк.

— Не — рязко отговаря Карлос.

— Аз бях този, който започна с…

— Не, Юна, беше ти позволено да го следиш, докато имаше връзка с Йозеф Ек.

— Все още има — упорито отговаря Юна.

Карлос става, прави няколко нетърпеливи крачки и се обръща към Юна:

— Инструкциите ни са пределно ясни, нямаме средства за…

— Мисля, че отвличането е пряко свързано с хипнотизирането на Йозеф Ек.

— Какво искаш да кажеш сега? — раздразнено пита Карлос.

— Че не може да е съвпадение това, че синът на Ерик Мария Барк изчезна само седмица след хипнозата.