Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Пазачът почуква тихо на вратата. Ерик отваря, потвърждава направената поръчка, след което придърпва стойката с телевизора и видимо остарелия видеокасетофон.

Пъха касетата, гаси лампата в стаята и сяда.

— Това почти го бях забравил — казва сам на себе си и насочва дистанционното към апарата.

Картината трепти, а звукът пращи и пука известно време, после той чува собствения си глас през високоговорителите на телевизора. Звучи леко пресипнал, когато без всякакъв ентусиазъм издърдорва място, дата и час на записа и приключва с думите:

— Направихме кратка пауза, но все още се намираме в постхипнотично състояние.

Изминали са повече от десет години, мисли си той и вижда как стативът на камерата се премества. Картината подскача и се успокоява. Обективът се насочва към полукръг със столове. После се показва той самият пред камерата. Залавя се да подрежда столовете. В по-младото му с десет години тяло се усеща някаква лекота, едно пружиниране в стъпките, които той знае, че вече не притежава. На видеозаписа косата му не е сива, а дълбоките гънки на челото и надолу по страните му ги няма.

Пациентите пристигат, движат се вяло, настаняват се по столовете. Някои разговарят приглушено помежду си. Един се смее. Трудно е да се различат лицата им, качеството на касетата е лошо, те изглеждат зърнести и размазани.

Ерик преглъща с мъка и чува собствения си загрубял глас да обяснява, че е време да продължат сесията. Някои си шушукат, други просто седят мълчаливо. Някакъв стол проскърцва. Вижда себе си, застанал до стената, да записва нещо в един бележник. Изненадващо на вратата се чука и Ева Блау влиза. Тя е стресирана, Ерик различава червени петна по шията и бузите й, когато гледа как поема палтото й, слага го на закачалка и я насочва към групата, представя я накратко и я поздравява с добре дошла. Другите кимат сдържано, вероятно прошепват едно здравей, няколко души не й обръщат внимание, забили поглед в пода.

Ерик си спомня атмосферата в стаята: хората бяха под въздействието на първия хипнотичен момент преди паузата и идването на нов член в групата ги притесни. Те вече се бяха поопознали и започнали да се идентифицират с историите на всеки един.

Групата се състоеше от осем души и терапията целеше да изследва под хипноза миналото на всеки един, да се доближи до точката на болката. Хипнозата винаги се осъществяваше пред групата и заедно с групата. Идеята беше, че всички чрез този метод ще се превърнат в нещо повече от свидетели на взаимните си преживявания, посредством хипнотична откритост щяха да споделят болката и да могат да изразят тъгата си заедно, както при колективни бедствия.

Ева Блау сяда на празния стол, за миг обръща погледа си право в камерата и нещо в лицето й става остро и враждебно.

Това е жената, която влезе с взлом в жилището ми преди десет години, мисли той. Но какво беше това, което тя открадна, и какво друго беше направила?

Ерик вижда как той самият въвежда втората част от сесията, като засяга първата и прави връзката със свободни, закачливи асоциации. Това представляваше начин да се поободрят, да почувстват, че известна лекота в усещанията бе възможна, въпреки мрачните, с дълбочината на пропаст подводни течения, които през цялото време се движеха в сърцевината на всичко, което казваха, всичко, което правеха. Той застава пред групата.

— Започваме с мисли и асоциации около първата част — започва той. — Иска ли някой да я коментира?

— Объркващо — казва млада, едра жена с много грим.

Сибел, спомня си Ерик. Казваше се Сибел.

— Фрустриращо — продължава Юси на норландски диалект. — Ами аз успях само да си отворя очите и да се почеша по главата, и взе, че свърши.

— Какво почувства? — пита го Ерик.

— Коса — отговаря той усмихнат.

— Коса? — пита Сибел и се кикоти.

— Когато се почесах по главата — обяснява Юси.

Някои от тях се смеят на шегата. Бледа следа от радост се появява по лицето на Юси.

— Дайте ми асоциации с коса — продължава Ерик. — Шар-лот?

— Не знам — казва тя. — Коса? Може би брада… не.

— Хипи, хипи върху чопър — продължава Пиер усмихнат. — Той седи ето така, дъвче плодова дъвка и се плъзга…

Ева внезапно се изправя с тракащ шум, в знак на протест срещу упражнението.

— Та това са само детинщини — казва тя.

— Защо мислиш така? — пита Ерик.

Ева не отговаря, но отново сяда.

— Пиер, искаш ли да продължиш? — обръща се към него Ерик.

Той поклаща глава, кръстосва показалците си срещу Ева и казва нещо на норландски диалект.