Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Изкара основен курс по хипноза към Европейското общество за клинична хипноза, скоро стана член на Обществото за клинична и експериментална хипноза, Шведското дружество за клинична хипноза и си кореспондираше в продължение на няколко години с Карън Олнес, американската детска лекарка, чийто революционен метод да хипнотизира хронично болни и сериозно повлияни от болка деца беше и досега онова, което му беше направило най-силно впечатление.

В продължение на пет години Ерик работеше за Червения кръст в Уганда с травмирани хора. През този период изобщо нямаше време да се изпробва и развива в хипнозата, ситуациите бяха извънредно бързо променящи се и неотложни, почти винаги ставаше въпрос за осигуряване на основни грижи. Той се възползва от хипнозата едва десетина пъти през целия този период, и то всъщност в по-елементарни ситуации, като обезболяващо средство при свръхчувствителност и като начално блокиране на фобийни фиксации. Но веднъж през последната година в Уганда се бе срещнал с момиче, което държаха заключено, защото не можеше да спре да крещи. Католическите монахини, които работеха като сестри, обясниха, че момичето е дошло, пълзейки по пътя от гетото на север от Мбале. Мислеха, че принадлежи към племето багишу, тъй като говореше лугису. Не беше спала дори една-единствена нощ и непрекъснато викаше, че тя е ужасен демон с огън в очите. Ерик ги беше помолил да отворят вратата й. Още веднага щом я видя, разбра, че страда от обезводняване. Когато се опита да я накара да пие, тя крещеше така, все едно, че водата я гореше като огън. Търкаляше се наоколо по пода и крещеше. Реши да изпробва хипноза, за да я успокои. А една монахиня на име сестра Марион преведе думите му на букусу, който момичето би трябвало да разбира, и когато тя започна да слуша, за него не представляваше трудност да я въведе в хипноза. Само за един час момичето успя да неутрализира цялата си психическа травма. Една цистерна, идваща от Жиния, беше излязла от пътя на север от гетото на пътя Мбале-Сороти Роуд. Тежкото превозно средство се беше преобърнало и изровило дълбока яма отстрани на пътя. От една дупка в голямата цистерна бензинът изтичал върху земята. Момичето изтърчало до вкъщи, за да намери своя чичо, разказало му за бензина, който просто изтичал в земята. Чичото дотичал с два празни пластмасови бидона. Десетина души вече се намирали на мястото, когато момичето довело чичо си до цистерната. Те пълнели кофи с бензин от канавката. Миришело ужасно, слънцето блестяло и въздухът бил горещ. Чичото й махнал с ръка. Тя поела първия бидон и го завлачила към къщи. Бил много тежък. Тя се спряла, за да вдигне бидона на главата си, и видяла жена със синя кърпа да стои до цистерната, нагазила до колене в бензина и да пълни малки стъклени бутилки. Малко по-нататък, на пътя към града, тя видяла един мъж в жълт камуфлажен костюм. Той наближавал с цигара в устата си и когато всмукал дима, огънчето блеснало.

Ерик си спомня ясно как изглеждаше момичето, когато разказваше. Гласът й беше плътен и глух, а сълзите течаха по бузите й, когато обясняваше как тя уловила огъня от цигарата с очите си и го пренесла върху жената със синята кърпа. Огънят бил в нейните очи, казваше тя. Защото, когато се обърнала и погледнала жената, тя пламнала. Най-напред синята кърпа на главата й, а след това цялата била обхваната от големи пламъци. Изведнъж сякаш буря от огън се разразила около цистерната. Момичето се затичало и не чуло нищо друго освен викове зад себе си.

След хипнозата Ерик и сестра Марион дълго говориха с момичето за това, което тя им бе разказала. Обясняваха й много пъти, че бензиновите пари са миришели толкова силно и са се запалили. Цигарата на мъжа е подпалила цистерната, и това няма нищо общо с нея.

Само няколко месеца след случката Ерик се върна в Стокхолм, където кандидатства към Медицинския съвет за научни изследвания в Каролинския институт, за да се задълбочи сериозно в хипнозата и третирането на травми. Малко по-късно той срещна Симоне. Спомняше си как я видя на голям празник в университета, тя беше възторжена, със зачервени от оживление страни. Най-напред забеляза червеникаворусата й къдрава коса. След това видя лицето й. Челото й беше извито и бледо, фината й светла кожа бе обсипана със светлокафяви лунички. Изглеждаше като на картинка, малка и слаба. Той все още си спомня как беше облечена тази вечер: носеше зелена копринена блуза, черни дълги панталони и високи тъмни изрязани обувки. Устните й бяха оцветени в бледорозов тон, а очите й блестяха яснозелени.