Бащата на Ерик, който се занимаваше със застраховки, в действителност имаше един-единствен истински интерес през целия си живот. Неговото хоби беше да бъде магьосник и да се облича в домашно ушита мантия, изтъркан фрак и нещо като сгъваема шапка на главата, която той наричаше своя chapeau claque 3 3 Цилиндър (фр.). — Б.р.
. Ерик и приятелите му трябваше да седят на столове в гаража, където баща му беше изградил малка сцена с тайни отварящи се прозорчета. Повечето от своите трикове бе открил в каталога Магията на Бернадот в Бумьола: магьоснически пръчки, които се разтваряха със свистене, билярдни топки, които умножаваха броя си с помощта на една обвивка, кадифено сакче с тайно отделение и блестяща ръчна гилотина. В последно време Ерик мисли за баща си с нежност и топлота, спомня си как включваше с крак грамофона с Жан-Мишел Жар, докато в същото време правеше магически движения с плуващ в пространството череп. С цялото си сърце Ерик се надява баща му никога да не е забелязал, че той се срамуваше и когато стана по-голям, зад гърба му правеше физиономии към приятелите си.
Може би нямаше някакво по-специално обяснение защо Ерик беше станал лекар. Явно той никога не бе желал някаква друга работа, никога не бе си представял друг живот. Спомня си всички дъждовни празненства по случай края на учебната година, издигнатото знаме и летните псалми. Винаги бе получавал отлични бележки по всички предмети, това бе нещо, което родителите му приемаха за даденост. Майка му често говореше за това, че шведите са разглезени и приемат като неизменен факт благоденствието си, а то най-вероятно беше просто някакво историческо стечение на обстоятелствата. Тя смяташе, че системата с безплатна медицинска помощ и зъболечение, безплатни грижи за децата и основно училище, безплатна гимназия и безплатен университет може да изчезне във всеки един момент. Но тъкмо това даваше възможност сега едно съвсем обикновено момче или момиче да се изучи за лекар, архитект или доктор по икономика във всички университети на страната, без да притежава богатство, стипендии или милостиня.
Чувството, че съзнава тези възможности, бе една привилегия, която му придаваше одухотвореност. Това го изпълваше със самочувствие и усещане за целенасоченост, но може би също и с някакъв вид високомерие на млади години.
Спомняше си, когато като юноша седеше на канапето в Солентуна и се взираше в отличните си оценки, а после погледът му обходи скромната стая. Етажерките с дребни украшения и сувенири, снимките в рамки от мелхиор, от първото причастие на родителите, сватба и петдесетгодишнина, а после и десетина снимки на единствения им син, от пеленаче в дантелени дрешки до усмихващ се юноша в костюм.
Майка му влезе в стаята и му подаде заявлението за кандидатстване по медицина. Тя имаше право, както винаги. Още щом пристъпи в Каролинския институт и започна обучението си за лекар, той се почувства като у дома си. Когато започна специализацията за психиатър, разбра, че лекарската професия му допада повече, отколкото всъщност искаше да признае. През осемнайсетте месеца работа като общопрактикуващ лекар — необходимо условие, за да издаде социалното управление удостоверението за лекар, той бе работил за Лекари без граници. Беше попаднал в Чисимао, на юг от Могадишо, в Сомалия. Работата беше изключително интензивна в една полева болница, чието оборудване се състоеше от бракуван шведски болничен инвентар, рентгенови апарати от шейсетте, лекарства, чийто срок на годност беше изтекъл, ръждясали и изцапани колички от закрити или ремонтирани болнични отделения. В Сомалия той за първи път беше срещнал тежко травмирани хора. Деца, които са загубили желанието да играят, апатични младежи, които мълчаливо свидетелстваха за това, как са били принуждавани да вършат ужасяващи престъпления, жени, понесли толкова зло, че не бяха в състояние да говорят повече, а просто се усмихваха несигурно и никога не вдигаха поглед. Беше почувствал, че иска да помага на хора, чийто затвор бяха униженията, на които са били подложени, които се измъчваха, макар агресорите отдавна да ги нямаше.
Завърна се у дома и завърши обучението си като психотерапевт в Стокхолм. Но едва когато специализира в областта на психотравматология и психиатрия на катастрофите, той се срещна с различните теории за хипнозата. Към хипнозата го привлече бързината, това, че психологът можеше да се приближи толкова бързо до произхода на травмата. Ерик си даде сметка, че тази бързина беше от изключително значение, ако човек искаше да работи с жертви на военни престъпления и природни катастрофи.
Читать дальше