Тим Грин - Страшният съд

— Какво за Скот? — попита агент Лий, след като се обърна към него.

— Може да помогне.

— Знаеш ли къде е той? — попита Руукс.

— Знаете кой е извършителят — каза Бъки. — Сега отпечатъка от стъпка, който видях в снега, има обяснение. Всичко има обяснение. Ако Тейн разбере, че знаете, може да побегне. Със сигурност бих искал да му отнема онези самолети.

— Какво общо може да има това със Скот? — попита агент Лий.

— Ако можем да го намерим… ако… — Бъки рече и се усмихна кисело на двете, — и ако бъде оневинен от вас, могат да го назначат за изпълнителен директор. Майк Алън бе човекът, който назначи Тейн. Тейн го избудалка. Него и всички останали.

— Не всички — каза Руукс.

— Майк Алън е работил в Профсъюза на работниците от автомобилната индустрия — вметна агент Лий.

— Майк Алън е добър човек — каза Бъки. — Чист е отвсякъде. Джеймс твърдеше това, а Джеймс бе наясно. Майк вече има пари. Много пари. Няма да се замеси в нещо такова. А ако намерим Скот, Майк може да подреже крилата на Тейн.

— Освен ако извършителят не е Скот — каза Руукс и кръстоса ръце. — И всичкото това тук да е съвсем различно от твоето тълкувание.

— Аз съм водач на ловци — каза Бъки, без да отмества поглед от нея. — Знам да разчитам следи. А не да ги правя. Повярвайте ми.

— Доведи го — каза агент Лий.

— И ще го оневините? — попита Бъки. — За всичко?

— Ние водим разследването — каза агент Лий. — Това е работата ни. Освен ако не излезе нещо ново, ще действаме. Мисля, че си прав. Знаем кой е извършителят.

Погледна към партньорката си, тя сви рамене и кимна.

— Окръжната полиция съгласна ли е? — попита Маккарти агент Лий.

— Познавам Скот — рече Маккарти. — Познавах баща му. Още от самото начало не можех да повярвам, че Скот го е направил.

Поеха нагоре по склона към колите си.

— Кой ще следи Тейн? — попита Бъки.

— Нека първо вземем пушката му — отвърна агент Лий и го погледна през рамо. — Дороти и аз имаме утре съвещание на екипа в града. Ако намерим куршум дванайсети калибър в трупа и отпечатъците му върху пушката, мисля, че няма да е трудно да осигурим екип за проследяване през следващите ден-два. А ти как мислиш? — попита тя като сложи ръка върху рамото на Руукс.

Руукс също смяташе, че няма да има проблеми. Като стигнаха до пътя, агент Лий се обърна към Бъки и се изненада от изражението му.

— Какво има? — попита тя.

— Ден-два е прекалено дълъг срок — отвърна той.

— Не и когато мислиш за това почти седемнайсет години — каза агент Лий.

Подаде му ръка и Бъки я раздруса. Агентките се качиха в колата си, Маккарти — в своята. Съдебният лекар говореше по телефона със службата си да изпратят още хора. Бъки им каза, че отива да докара машината и ще се върне бързо. Ръсел го последва към колата му.

Когато останаха насаме, Бъки се обърна към сина си. Ръсел бе едно от четирите му момчета, но засега най-много приличаше на него. Тих. Умен, но не в смисъл на начетен, а по практичен начин. Силен и твърд. Надежден.

— Аз ще се заема с блатната машина — рече Бъки. — Искам ти да го намериш и да го следиш. Но без да те забележи. Само ми се обади и ми кажи.

— Тейн ли? — попита Ръсел.

Бъки сви устни и кимна. Един червеноопашат ястреб изпищя над тях. Бъки вдигна глава, погледна през преплетените клони на голите дървета и видя птицата да отлита по-надалеч от тях.

След това се взря отново в сина си. Очите на Ръсел бяха достатъчно големи и тъмни, за да види собственото си отражение в тях.

— И внимавай.

Дори тънкият сърп на луната светеше достатъчно силно, за да ме държи буден. Приближих се към Джесика, тялото й бе свито на топла топка в нейната половина на леглото. Прегърнах я и въздъхнах, освободих се от завивките. Погледнах будилника. Беше два след полунощ.

Седнах в леглото, запалих лампата и я побутнах.

Тя се обърна, примигна и заслони с ръка очите си.

— Какво има? — попита замаяна, нетърпелива.

— Все си мисля за онези документи — рекох. — В кабинета на Морис. За допълнителните плащания. Онзи ден заварих Дарлийн зад компютъра ми.

— Дарлийн ли?

— Онези две вещици говореха така, сякаш имат свои хора навсякъде — рекох.

— Вече го каза — отвърна тя и придърпа една възглавница върху лицето си.

— Щом имат човек на строежа — рекох и се поизправих още в леглото, — защо да нямат и в офиса?

Тя махна възглавницата от лицето си.

— Господи, часът е два след полунощ.

— Половината от онези в „Енрон“ 14 14 „Енрон“ — американски корпоративен гигант в енергетиката и комуникациите, доведен до фалит през 2001 г. Разследването разкри счетоводни измами, висши ръководители на компанията бяха осъдени и вкарани в затвора, а общите загуби възлязоха на почти 70 милиарда долара. — Б.пр. се отърваха, защото успяха да унищожат всички документи — рекох. — Защо, по дяволите, не се сетихме за това?