Тим Грин - Страшният съд

Като ме видя, той се обърна и вдигна ръце.

— Тейн, ти й кажи — рече.

— Какво да й кажа?

— Виждаш ли тази линия? — рече той, клекна и присви очи по посока протегнатата си напред ръка с разперени пръсти. — Тя иска да бъде поправена, но не мога да го направя. Не и направо. Ще трябва да разрушим основите и да излеем отново бетона.

— Онзи от „Кон Трак“ каза, че ще можете да я изправите с облицовка или нещо такова — рече Джесика. Очите й бяха влажни и с розови ръбчета.

Дино стисна устни и поклати глава.

— Не, прекалено е крива. Ако строиш върху нея, ще се получи изкривена къща. Аз няма да го направя. Сега си бясна, но ще ме ненавиждаш повече, ако го направя.

Виж — рече Дино и прескочи една от дъските, които служеха като мост между бетонната стена и външния периметър.

Повдигна една масивна дъска и я подаде над траншеята отвъд основите към мен. Улових и той пое по мостчето, като държеше другия край на дъската.

— Кога ще запълните това? — попитах и кимнах към траншеята.

Той ме погледна и рече:

— Като поизсъхне малко. Затова оставих булдозера тук.

Той положи своя край на дъската на земята и ми каза да сторя същото. Беше широка около трийсет сантиметра, почти пет сантиметра дебела и може би пет метра дълга. Постави я в ъгъла на основата и моят край увисна навътре.

— Съвсем малко не достига — рече Джесика, наведе се и дръпна дъската върху стената.

Дино ме погледна и рече:

— Помогни ми за това.

— Могат да оправят тук нещата, скъпа — казах и посочих, — но няма да имат прав ъгъл откъм другата страна. Виждаш ли?

— Малко е встрани — рече тя. — Никой няма да вижда този ъгъл. Ще посадим дърво или нещо такова.

— Скъпа — казах. — Не може. Той е прав.

Лицето й се сбръчка и тя се извърна и погледна към края на езерото.

— Това е нашата къща — рече тя, като се обърна към мен. — А ти стоиш тук и ми се усмихваш, сякаш всичко е наред?

— Не е наред. Хайде — казах, пристъпих към нея и й подадох ръка. — Ще трябва да поправим нещата, не можем да градим върху такива основи. Ще се получат дупки навсякъде. Дори ако можем да скрием кривините отвън, вътре ще бъде пълна бъркотия.

— Ако строежът не продължи, ще изгубим цялата проклета зима — рече тя. Бръчиците около очите й се вдълбочиха.

— Ще се оправим — рекох и взех ръката й в своята.

Дино мушна ръце в джобовете си и погледна към небето.

— Ще вали — каза. — Вие ми кажете кога ще могат да се върнат и да преправят тези основи.

Тръгна навел глава и се качи в колата си.

Джесика издърпа ръката си и се запъти към къщата. Последвах я и се опитах да я прегърна, докато прекосявахме моравата. Силен порив на вятъра запрати дребни камъчета в лицето ми.

— Искаш ли да изпека пържоли, преди да е заваляло? — попитах, когато влязохме вътре.

— Не съм гладна — отвърна тя. — Мислех си, че ще вечеряш в хижата. Ще ви притопля спагети — за теб и за Томи.

Улових я за раменете.

— Хайде, имаме всичко, за което сме си мечтали. Не постъпвай така. Ще оправим нещата и ще продължим напред. Засега и тази къща ни е достатъчна.

— Забелязвал ли си как за теб всичко е достатъчно? — попита тя и оголи зъби във фалшива усмивка.

— Какво лошо има в това?

— Че всичко е на средно ниво — отвърна. Обърна се и прекоси стаята към стълбите, като ми говореше през рамо, докато вървеше. — Средният коефициент на интелигентност е сто. Средният доход е трийсет и пет хиляди на година. Средностатистическата омъжена двойка прави секс веднъж седмично. Това хубаво ли ти звучи? Ние му даваме десет милиона долара и този кучи син ни предлага изкривена къща.

Джесика влезе в кухнята и извади бутилка ризлинг.

— За Джони Г. ли говориш? — попитах и стомахът ми се сви.

— Да не би да възнамеряваме да дадем десет милиона долара на някои други перверзни копелета?

— Морис изпрати днес онзи чек за извънредните разходи на „Кон Трак“.

Тя извади чаша от бюфета, отвори бутилката и си наля. Вдигна чашата към мен и рече:

— Тогава значи чашата е наполовина пълна, нали?

— Нима смяташ, че можем просто да изчезнем? Ами Томи?

Тя отпи голяма глътка и погледна към езерото. И рече хладно:

— Ако се наложи.

После ме погледна и продължи:

— Австралия. Франция. Италия. Там има частни училища, в които се преподава на английски. С пари човек може да постигне всичко. Нови имена. И прочее.

— Боже мой!

— Но ние ще се оправим — рече тя и отново се извърна. — Такива неща стават непрекъснато. Ставали са и ще продължават да стават. Джо Кенеди 12 12 Джо (Джоузеф) Кенеди — бащата на президента Джон Кенеди, наистина е бил замесен в контрабандно производство и търговия на алкохол по време на сухия режим в Щатите. Голяма част от богатството на клана Кенеди се дължи именно на тези спечелени с помощта на мафията пари. — Б.пр. е бил контрабандист на алкохол. Виж Марта Стюарт 13 13 Марта Стюарт — родена през 1941 г., видна бизнесдама, авторка, редакторка, издателка, модел, телевизионна водеща, осъдена за измама. Над две десетилетия има значителни позиции в издателския бизнес в сферата на т.нар. „издания за дома“. През 2002 г. е обвинена, а две години по-късно осъдена на затвор и да не заема ръководни длъжности в публичния сектор. След излизането си от затвора през 2005 г. бързо възвръща позициите си и сега е водеща на телевизионното шоу „Марта“, както и издателка на списанието „Марта Стюарт Ливинг“. — Б.пр. . Пак се върна на екран. Хората забравят какво си направил, ако имаш пари, а сега ние ги имаме.