Тим Грин - Страшният съд

Агентките се настаниха на средната седалка. Бъки се промъкна покрай тях и запали двигателя. Ръсел повдигна носа на лодката и го отблъсна. Когато водата стана плитка, дългият прът започна да разпръсква черна кал във въздуха, досущ като миксер. Плоскодънната лодка се плъзгаше по тъмната вода и мъртвите треви.

— Ще ви закарам до края на „мекото място“ — рече Бъки, обръщайки се към заместник-съдебния лекар, — а след това ще валсираме напред-назад бавно, с един-два фута.

— Чудесно — каза съдебният лекар и насочи вниманието си към екрана пред себе си.

— Няма да е като да работим по координатна решетка — каза Бъки, — но ще е близо до това.

— Достатъчно, за да открием труп — рече лекарят, вдигна за малко глава, а тонът му подсказваше, че изпитва удоволствие от работата си.

— А ние какво да правим? — попита Руукс.

— Само си седете на местата — отвърна Бъки.

Той се надигна и погледна през рамото на лекаря към екрана. Картината не бе нищо особено, просто едрозърнесто изображение на ехолот.

— Видяхте ли? — рече лекарят и се обърна към останалите.

— Какво? — попита Руукс, която скочи от мястото си и разклати лодката.

Бъки улови планширите на двата борда и успокои лодката. След като тя се стабилизира, той се надигна отново, за да види. Лекарят сочеше към неясно изображение с формата на обърнато обратно V.

— Какво е това? — попита агент Лий.

— Може би е само дънер — отвърна лекарят. — Но така стават нещата. Това е на пет метра под нас. Никога не съм работил с тази апаратура във вода или над тиня, но ще получим по-добра картина при различна плътност.

— По-малка плътност, така ли? — рече агент Лий.

— Разбира се.

През следващите четирийсет минути Бъки придвижваше лодката по въжето — напред и назад, надолу и нагоре, докато специалистът по съдебна медицина се бе вторачил в екрана си. Агентките нервничеха и трепереха, когато той извика:

— Опа!

— Какво има? — попита агент Руукс и отново разклати лодката.

— Може би има нещо — отвърна той и ги изгледа отново. — Нищо не става изведнъж, но мисля, че можем да стесним рамката на търсене.

— Какво мислите, че е? — попита агент Лий.

— Ами — измърмори той, извърна се отново назад, а след това посочи по-широка V-отметка върху екрана си, — или е голям камък, или… е човешка глава.

След десет минути четиримата се взираха в нещо, което приличаше на чаршаф, увит стегнато около човешко лице.

— Той е там, долу — каза съдебният лекар. — На три, точка два метра. Водата е дълбока около метър.

Бъки се почувства като замаян.

— Как ще го извадим? — попита агент Лий.

— С блатната машина — отвърна Бъки. — Екскаватор, който използваме за драгиране на езерата. Аз мога да го докарам тук, или пък някой друг. Той е с вериги и понтони.

— Колко време ще отнеме цялата работа? — попита Руукс.

— Най-малко два часа. Може би половин ден — отговори Бъки. — Ще трябва да се изкопае доста около него, за да не потъне по-надълбоко. Това нещо е като мокър бетон.

Бъки развърза въжетата и ги откара на брега до шосето, където стоеше и ги наблюдаваше Маккарти. Ръсел пушеше цигара. Бъки улови погледа му и поклати глава. Ръсел хвърли фаса в блатото. Съдебният лекар показа на Маккарти компютърния екран. Агент Лий го попита дали може да повика екип от съдебната медицина, да тества кръвта по пътеката и да бъде в готовност, когато извадят трупа.

— Не забравяйте и гилзата — каза Бъки. — Ще се види, че е от неговата пушка.

— Която е… къде? — попита агент Лий.

— В хижата, предполагам. Той взе гардероба на Джеймс. Трябва да е там.

— Някой друг може ли да има достъп? — попита Руукс.

— Може би Адам — отвърна Бъки. — Но не и някой друг.

— Значи ще има отпечатъци по нея — каза Руукс.

— А заповед за арест? — рече агент Лий и се обърна към Маккарти.

— Съдията преподава в неделното училище в моята църква — отвърна той.

Руукс сключи ръце и попита:

— Ще го арестуваме ли?

— В момента, в който го приберем — каза агент Лий, — всичко ще свърши. Всички ще хукнат да се скрият.

— Но когато той разбере, че сме конфискували пушката му, всичко ще свърши и без друго.

— Седемнайсет години са работили по този профсъюз — каза агент Лий. — Може би трябва да бъдем сигурни на сто и десет процента.

— Но чувството е сякаш идва Коледа, по дяволите, не смяташ ли?

— И така — рече Бъки, усетил напрежението, изгледа ги и двете, но погледът му спря върху агент Лий, — какво ще кажете за Скот?