Тим Грин - Страшният съд

Дадох заден и атакувах ъгъла на по-голямата могила, насочих машината към тъмната яма от външната стена на сбърканата бетонна стена на основите. Отне ми по-малко от час да я запълня догоре. Не беше най-добре свършената работа, но бе ефективна. След това с вътрешната верига на булдозера утъпках ръба на основата.

Докато приключа, небето вече просветляваше от изток, ала сърпът на луната се бе скрил зад дебел слой облаци, които се носеха със западния вятър. Угасих двигателя и пищящите ми уши се изпълниха със съскането на дърветата. Знаех, че пикапът му би трябвало да е някъде на главния път. Щях да го намеря и да го захвърля на паркинга на супермаркета „Уол-Март“ в Обърн. Потреперих и се загърнах по-силно с якето, докато обхождах основите. Гадеше ми се от миризмата на изгоряла нафта и от онова, което бях направил, но в същото време бях леко замаян, доволен от това колко добре съм прикрил всичко.

Бъки отвори широко очи. Беше тъмно като в рог. От хъркането на Скот потреперваха гредите на тавана и стената между двете им стаи. Бъки спусна крака на пода. Духна в шепите си, закрачи по голия дървен под, кожата му настръхна от нетърпение да се върне.

Запали огън в печката, след това напълни мивката с топла вода, за да измие чиниите от снощи, преди да напълни чайника и да свари кафе. Облече се, обу ботуши и навлече палто, след което се засуети навън в тъмното, източи водата от тръбите и затвори капаците на прозорците, предвид идващата зима. След като свърши това, взе малко риба от снощната вечеря и я хвърли в тигана с картофи и лук.

Появи се Скот, беше със зачервени очи и се чешеше по стомаха между копчетата на долния гащеризон, с който бе облечен.

— Никога не си бях помислял, че ще ми се догади от тази миризма — рече той, наля две чаши с кафе и седна край масата.

— Прекалено си се разглезил — каза Бъки, изсипа съдържанието на тигана в две чинии и ги сложи на масата.

— Май теб не те свърташе на едно място да си тръгваш оттук — рече Скот. — Да трополиш под пода в тъмното.

— Снощи ти искаше да си тръгваш.

— Мисля, че като по-млад не се боеше от тъмното — отвърна Скот и се ухили.

Бъки задъвка внимателно, вторачен в чинията си. Отпи глътка кафе и потрепери.

— Какво има? — попита Скот.

— Малко силничко ми дойде.

— Не и кафето.

— Просто такова чувство изпитах — каза Бъки и глътна последната си хапка. — Може би трябваше да минем отсреща в тъмното. Имам GPS .

— Пошегувах се, Бъки. Не става дума за Майк Алън, нали?

— Не — отвърна Бъки и попи мазнината със сгъната на две хапка хляб. — Той ще се оправи. Обзалагам се, че ще изпита облекчение.

— Толкова ли са зле нещата?

— Както ти казах, много се краде. Но всичко е вече минало.

Бъки вдигна глава. Скот гледаше през прозореца бледата светлина, свил устни.

— Готов ли си? — попита той.

— Занеси си нещата в лодката — каза Бъки. — Аз ще измия съдовете и ще затворя.

След няколко минути вече бяха във водата, катереха се по разпенените гребени, нахлупили плетени шапки до ушите; двигателите работеха ритмично по пътя към дома. Скот караше в гладкия килватер на лодката на Бъки. Когато пристигнаха, в пристанището играеше къса и остра вълна. Небето бе смръщено и сиво, а вятърът свиреше в клоните на голите дървета, люлееше малкото лодки в дока и вдигаше пръски над водната повърхност. Бъки завърза и двете лодки, след това се качи в колата си и набра номера на Ръсел, преди още да е затворил вратата. Скот се качи от другата страна.

Бъки запали двигателя, докато телефонът на Ръсел още звънеше. Затвори, след като получи сигнал за гласова поща, след това изслуша собствените си съобщения. Ръсел му бе оставил съобщение в три сутринта, в което му казваше, че проследил Тейн, който отишъл до офисите, като твърдеше, че може да покаже някому кой прозорец светнал, ако това би му подсказало какво е правел Тейн вътре. „Но няма да е нещо хубаво“ — рече Ръсел с прозявка, преди да затвори.

Бъки затвори телефона, успокоен от скорошното съобщение. Това обясняваше защо Ръсел не бе отговорил на обаждането му. След като бе стоял до толкова късно, навярно бе изключил апаратчето, за да поспи малко. А и бе доста вероятно наблюдението на Ръсел късно през нощта да им даде известно предимство пред противника.

Планът им беше да отидат до Ню Йорк и да се срещнат лично с Майк Алън. Скот настоя да спрат пътьом, за да се види с годеницата си Емили и с майка си. Бъки не можеше да възрази, но не се забавиха много, преди да препуснат по междущатската магистрала към Манхатън. Скот вдигна телефона, за да уговори среща с председателя на управителния съвет на „Кинг Корп“.