Тим Грин - Страшният съд

Майк ме потупа леко по рамото, наведе се към мен откъм другата ми страна, бузите му лъщяха като ябълки.

— Какво ще е първото нещо, което ще направиш, след като удариш камбаната? — попита. — Какво мислиш?

Погледнах го, възстанових донякъде ориентацията си, прехапах силно бузата си отвътре, за да се върна в действителността.

— Ще уволня Бен — рекох и се изсмях.

И Майк се разсмя. Вдигна чашата си, отпи още вино.

— Не, питам те сериозно.

— Напълно съм сериозен.

— Не можеш да го направиш.

— Главният шеф може всичко — рекох и сърцето ми подскочи. — Нали аз ще управлявам, забрави ли?

Не гледах към него, не гледах към нищо. Думите звучаха сюрреалистично в главата ми. Джесика слушаше, лицето й се отдръпна от рамото ми, сякаш се отдалечаваше.

— Пийна си малко множко — каза тя.

Разцъфна в усмивка към Майк и в тази усмивка можех да видя острите връхчета на кучешките й зъби.

— Кучешки ли?

— Онези, острите — отвръщам.

Гледам го и виждам объркването му, затова дърпам с палец и показалец устната си и прокарвам език по собствените си остри зъби.

— Като зъбите на куче — казвам.

— Това сега ли го измисли? — пита той. — Или си го помисли тогава.

— Тогава — отвръщам, — просто си го помислих. И очите й сякаш ставаха кривогледи.

— Значи така изглеждаше, когато ти заговори за Бен?

— Ще ти кажа кога друг път е изглеждала така — казвам и се взирам в решетките на прозореца и малката пукнатина в стъклото, която дотогава не бях забелязал. — Същата беше усмивката й и когато бяхме в присъствието на Джони Г., и той отвръщаше със същата усмивка.

— А ти ревнуваше?

— Не ставай глупав.

Той ме гледа, без да примигне, след което свежда поглед към папката си.

— Никога досега не си говорил за това, нали?

— Може би не.

— А кога сте били всички заедно?

— Нали знаеш как й казах, че онези типове от профсъюза няма да искат да сключат сделка с жена? И съм сигурен, че никога не са го правили. Но при нея, човече… тя просто можеше да ги разбие. Беше красиво момиче. Но ставаше въпрос за бизнес. Това е.

Поклащам глава. Скръствам ръце и се облягам назад, само на задните крака на стола. Мръсното стъкло блясва с някаква замътена светлина от слънцето, след това избледнява като потъмнял калай.

— Разкажи ми — казвай той, — за случаите, когато тримата сте били заедно.

Това бе вечерта, преди да ударим камбаната на „Уолстрийт“.

Имаше благотворителен бал в новия център на „Тайм Уорнър“. Присъстваха всички, които представляваха нещо в този град, и предполагам, че Джони Г. с политическите връзки, които имаше профсъюзът, бе един от тях. Две стъклени кули, които гледат към „Сентръл парк“. Петдесет и пет етажа високи. Новото място в Ню Йорк. Препълненият с лимузини „Кълъмбъс съркъл“, бели шатри за приемане на гостите, от фасадата на сградата до улицата. Вътре Cirque du Soleil изнасяше представление във високото четири етажа фоайе, мъже в смокинги режеха месото от животински бутове на тънки парченца и ги сервираха в чиниите със сребърни щипци.

Бяхме гости на Майк Алън и той ни запозна с всички големи играчи. Сивокоси мъже с играещите ролята на съпруги любовници, а някои — дори с оригиналите. Играчи, комбинатори, които впиваха погледи в Джесика досущ като комари в плътта. Пихме, ядохме, усмихвахме се, говорехме глупости, докато накрая не загубихме Майк в тълпата някъде около мястото, където режеха и раздаваха агнешко.

Над нас се виеше оцветеният от въртящите се прожектори дим. Един мим излетя от трапеца в пространството. Направи две салта и се гмурна като лебед. Виждаше се, че не може да стигне до следващата люлка. Сърцето ми се сви и чух другите около мен да ахкат и охкат, но той я улови със зъби.

Откъслечни аплодисменти надделяха над жуженето на хиляда души, които говореха за себе си. Джесика бе отметнала глава, оголила шията си и малката издутина на бюста си, която се подаваше над деколтето на вечерната й рокля от „Вера Уонг“. Косата й обрамчваше лицето, поддържана само от една шнола от черупката на костенурка.

Когато ме погледна и вдигна чашата си с шампанско, си спомних думите на Майк Алън: „страхотна жена“. Такава беше. Бях замаян и това се дължеше само отчасти на виното. Улових ръката й, притеглих я към себе си и я целунах по устните. Когато се отдръпнахме, видях Джони Г. да се усмихва с онази усмивка, оголваща зъбите. До него стоеше тъмноруса блондинка, чупливата й коса бе вдигната, а имплантантите надуваха гърдите й като две сфери.