Тим Грин - Страшният съд

— Гадната ти биология.

— Ти ще им дадеш срещи с Джони Г. — рече тя, изсипа накълцаното пилешко и морковите в една купа и добави лъжица майонеза. — Ще носиш тайната им записваща техника, докато им писне. Часове и часове разговори.

— Ами ако Джони Г. разбере? Ще свърша като Майло, Джесика, тези хора са истински побърканяци.

— Само че приказките са безценни. Профсъюзът, те също са бизнесмени — рече тя и очите й заблестяха от лунната светлина, а тонът й бе снишен, сякаш някой можеше да ни чуе. Престана да бърка съдържанието в купата, започна да добавя подправки — щипка от това, шипка от онова, после пак разбъркване. — Това е решението. Ние сключваме сделка с Джони Г. и му даваме поръчките за подизпълнители, които иска.

Ще му кажем за ФБР — каза тя и започна отново да разбърква, все по-бързо в ритъма на изречените думи. — Той ще измисли нещо, ще прати ФБР за зелен хайвер. След това ти ще дадеш поръчките на подизпълнителите, с които сключи сделка, и ние ще получим своето. Пари на ръка. Ако нещо тръгне на зле, ние работим за ФБР, нали така?

— Объркваш ме — рекох.

— Онова, което ще правим или няма да правим за ФБР, е толкова объркано, че те няма да са в състояние да докажат нищо. Изводът е, че ти ще предоставиш работата на хората, които Джони ни посочи, а той ще ни плати за това. А когато носиш подслушвателната апаратура на ФБР, той ще им подава фалшива информация. Планът е перфектен.

— Цели шест месеца се борих да заобиколя този профсъюз.

— И в замяна не получи нищо — рече тя и започна да размазва сместа върху филия хляб.

— Само се замисли върху думите си.

— Кой те докара дотук? — попита тя, зави сандвича в салфетка и го мушна в кафява хартиена торбичка. — Това е възможност. Понякога такива възможности се появяват и ти просто трябва да се възползваш от тях. Сега е твой ред. Можеш да дадеш поръчките на посочените подизпълнители, нали?

— Ако не е толкова очебийно.

— Сигурен съм, че Джони Г. ще накара своите хора да ти предложат разумни цени. Подай ми онази стъкленица с курабии.

— Какво ще правиш? — попитах, след като отворих капака и подуших мириса на канела.

— Овесени ядки с канела — отвърна тя и пусна шепа от тях в найлонова торбичка. — Те постоянно действат така и въпреки това сградите се построяват. Небостъргачи — като онзи на Доналд Тръмп. „Кинг Корп“ може да наеме подкрепяните от профсъюза подизпълнители, без изобщо Джеймс да разбере. И ние да си вземем нашето. ФБР ще получи куп безполезни аудиокасети и няма да може да каже, че не сме помогнали.

— Чу онези агентки. Те ще ни следят. Ще следят всичко, което правим. Всичко, което прави той.

— Знам, скъпи — рече тя, добави пакетче с чипс и прибра готовата торбичка с обяда в хладилника, след което се надвеси над плота и ме целуна по върха на носа.

— Време е за лягане — рече. И добави: — Поради тази причина сделката трябва да бъде осъществена от човек, когото няма да наблюдават.

Усмихна се и каза:

— От мен.

Поглеждам към психаря и поклащам глава.

— Как, като двоен агент ли? — пита той.

— Казах й, че човек като Джони Г. няма да прави бизнес с жена. Нали разбираш — всичките онези глупости на италианските мафиоти. Тя ме погледна така, сякаш бях некадърник.

Тя подреди нещата. Отиде направо в централата на профсъюза. И каза, че няма да си тръгне, докато не се срещне с Джони Г. Каза му, че е просто пратеничка. Той навярно захапа. Поне за известно време. Мисля, че не му отне много време да разбере, че аз нямах думата.

— Връщаш се към сценария си? Че си нямал друг избор.

— Точно така — отвръщам.

— Хайде сега, убийството на Джеймс е твой избор.

— Ако някой опре пистолет в главата ти и каже: „Убий онзи, дето влиза през тази врата, инак аз ще те застрелям“, и ти го направиш, това убийство ли е?

— Човек трябва да носи отговорността си.

— Кой е отговорен за това?

— Някой е опрял пистолет в главата ти, така ли?

— Точно така е, по дяволите. Би могло и така се каже.

Съблякох сакото и ризата си и онзи техник закрепи апаратурата на голо. Двете вещици бяха там и гледаха. Можех да подуша потта си. Побиха ме студени тръпки, скръстих ръце и закрих с длани зърната на гърдите си. Червенокосата се изчерви и сведе поглед към пода. Мъжкараната само изкриви устни, сякаш бе настъпила нещо гадно.

Беше пълна глупост, наистина, да вляза в онази малка жълта къща току до магистралата, която бяха превърнали в ресторант и да видя Джони Г. да седи в ъгловото сепаре в дъното със светнали като на котарак очи. Започна направо, заговори ми глупости за някакъв голям предприемач, с когото искал да работя — предприемач, когото познавах, защото компанията му спонсорираше почти всички благотворителни прояви, за които можете да се сетите. А усмивката на Джони Г. бе колкото присмех над нас, дето се опитвахме да отклоним властите от корупцията си, толкова и над глупостите, които плещеше за честните и легитимни хора, които работели за конкуренцията.