Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

После влезе вътре. Видя гроба на Сиджизмондо Малатеста и на третата му и последна съпруга, Изота дели Ати – единствената обичана от него жена. На балдахина беше изписано: Tempus tacendi, tempus loquendi [68] „Време да мълчиш и време да говориш“ – Книга на Еклисиаста, или Проповедника, 3:7. – Б. пр. . Най-вече време за мълчание. Но след онова, което бе научил в Урбино, стихът от Книга на Еклисиаста му прозвуча само като неясна заплаха: ще дойде времето да говориш, да разкриеш всичко. SI , буквите S и I , преплетени една в друга, бяха изписани навсякъде по стените на църквата, под арките, върху касите на прозорците и вратите: вероятно съкращение от Сиджизмондо, ала при желание можеше да се възприеме и като съчетание на инициалите на Сиджизмондо и Изота. Видя страничните капели. Първо капелата на мощите, където верният Пиеро беше нарисувал върху влажна основа портрета на Сиджизмондо Малатеста, коленичил в профил пред някакъв светец Сигизмунд – навярно императора Сигизмунд Люксембургски, който бе избрал едва петнайсетгодишния Малатеста за кавалерист. След това видя капелата на планетите и зодиака, барелефите върху пиластрите от двете страни, небесните тела от Луната до Сатурн върху предната централна част и дванайсетте знака на зодиака от двете страни на всяко тяло, обединени според нощните и дневните домове на планетите. Богът на Слънцето Аполон в своята колесница, теглена от могъщи дестриери, върху централния камък на арката, пред Марс-Пироис и Юпитер-Фаетон. За него това беше изображение на вече далечно време, на една епоха, която няма да се повтори, несъмнено отминала и вероятно в упадък. Несигурен стремеж към равновесие, към възвишена и крехка хармония между небето и земята, между човешкото и божественото, между християнството и Платон, между древните и модерните хора.

Това беше илюзията, сега невъзвратимо изчезнала, с която той самият бе отраснал.

В нощта на свети Лаврентий бяха в град Чезена – него Борджия искаше да превърне в средище на своето херцогство Романя. Леонардо изложи замисъла си за воден път, който да го свързва с Порто Канале на Чезенатико. Валентино много хареса предложението му и прекарваше голяма част от свободното си време с този военен инженер и архитект мечтател с големи и невъзможни идеи като неговите.

В Имола останаха дълго, почти до края на годината. Навреме успя да начертае карта на града, гледан от високо. Там отново срещна Макиавели, изпратен за втори път в началото на октомври от Флорентинската репуб​ лика, за да преговаря с Валентино. Но нямаха много възможности да останат насаме. Херцогът на Романя беше изправен пред редица неочаквани проблеми. Докато подготвяше кампания срещу Болоня, най-видните капитани на служба при него – Вителоцо Вители, Паоло и Франческо Орсини и Оливерото да Фермо, заедно с Пандолфо Петручи, синьор на Сиена, се бяха вдигнали на бунт. Урбино беше въстанал и прогонил гарнизона на Борджия, последваха го и няколко крепости във вътрешността. Леонардо имаше много работа, Макиавели трябваше непрекъснато да осведомява Пиер Содерини, който междувременно бе избран във Флоренция за пожизнен гонфалониер. Валентино често се нуждаеше от услугите на своя военен инженер и архитект, а Макиавели го разпитваше, когато можеше, за да научи новини за ситуацията.

Чезаре Борджия очакваше търпеливо подкрепленията, които му беше изпратил кралят на Франция. Когато разбраха за свежите войски, приближаващи се към Романя, въстаналите кондотиери смекчиха тона и изпратиха Паоло Орсини в Имола, за да преговаря за достоен мир. Въпреки предателството, за Валентино нямаше да бъде изгодно да обяви война на фамилията Орсини – една от най-могъщите в Италия. Споразумението, което подписаха, предвиждаше Паоло и Франческо Орсини заедно с Вителоцо Вители и Оливерото да Фермо да окупират Сенигалия, за да я предоставят на сина на папата. Щяха да се видят отново там при свършен факт. И така, към средата на декември Валентино и всички негови войски напуснаха Имола, за да се върнат на юг.

Прекараха празниците в Чезена. На Коледа херцогът нареди да бъде арестуван управителят на Романя, Рамиро де Лорка, назначен от самия него. Никой не разбра въз основа на какви обвинения. Жителите на Романя го ненавиждаха заради неговата жестокост и злоупотребите му, но той действаше в интерес на Борджия, създавайки атмосфера на страх, за да бъде потушена в зародиш всяка възможна съпротива срещу новия тиранин.