Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Нека да се върнем на нас си – каза Леонардо. – Защо беше толкова необходимо да убиете Пиерлеони?

– Защото фамилията Малатеста използваше тази книга, за да ни изнудва. Искаха да си възвърнат величието от преди, но бяха разделени помежду си и вече нямаха съюзници в Италия. Заплашваха, че ще разкажат всичко, че ще разпространят тайните и ще разрушат цялата организация.

– Твърдите, че не сте намерили тези книги в килията на Пиерлеони. Кой може да ги е взел, ако не вие?

Леонардо бе решил да не разкрива, че този толкова жадуван от Бандинели ръкопис е попаднал в подземната библиотека на Федерико.

– Нашата организация се раздели на две още по времето на Лоренцо Великолепни и на великия Монтефелтрано – отговори флорентинецът. – След войната с фамилията Паци и провала на идеята за нов кръстоносен поход Флоренция и Урбино се опитаха да посредничат между Рим и Изтока, примириха се, признаха неотменимата роля на Римската църква и се отъждествиха с официалната политика на Висарион повече, отколкото с неговите тайни доктрини. А ние представляваме вярващите в първоначалния неопаганизъм. Аз дори се върнах в „Сан Франческо Гранде“, за да потърся книгите, но отново не успях да ги открия. Те са били, благочестивите философи. Не знам как, ала именно те искат да изгорят тази книга, докато фамилията Малатеста заплашваше, че ще я публикува. А ние желаем единствено да я скрием, да я разпространяваме само сред посветените.

– Защо ми разкрихте всички тези неща?

– Защото вие, маестро, сте част от организацията... Или не сте? На чия страна сте, не знам... Вие сте човек на Медичите, работите за Пиеро, но сте и близък приятел на Марлиани... Тогава?

Леонардо нито отрече, нито потвърди.

– Внимателно прегледах какво съдържа тайната библиотека на херцога, старинните ръкописи от Мистра не са там – заяви той. – Сега отново ще затворя тайния проход и ще изгоря листа с комбинацията за влизане в него. Трябва да потърсите другаде книгата De legibus . Би следвало да ви предам на правосъдието заради престъплението в Милано, ала не мисля, че това ще послужи за нещо. Капитанът на правосъдието в Милано ваш последовател ли е?

Флорентинецът кимна.

– Тогава ще ви пусна на свобода – продължи Леонардо. – Правосъдието на Бог или на Зевс, или на могъщия Фаетон ще се заеме с вас.

Така и стори. Заключи скривалището и разбърка числата от комбинацията, подреди отново книгите на рафтовете и скъса листа с цифрите на хиляди парченца. След това направи знак на Салаи да развърже убиеца.

– Не споменавайте пред никого нито за тази наша среща, нито за тайната библиотека – каза той.

После върна алебардата и сабята на Бандинели и тръгна заедно с помощника си. Развиделяваше се и вът​ решният двор на херцогския дворец започваше да се обагря в пурпурни отблясъци.

– Учителю, как успяхте да откриете комбинацията, за да отворите онзи дяволски механизъм? – попита го по-късно Салаи.

– Слушах внимателно брат Лука, когато говореше – отвърна той. – Не забравяй, синко: най-големият дар за човешкото същество е умението да слуша. Ако си добър слушател, притежаваш не само своя ум, но и ума на този, който говори. И душата ти блести с удвоена енергия.

Цяла вечер преосмисляше думите на неопаганския войник. Дали беше казал истината, или бе мечтател, който си измисля? Факт е, че ако човешката история е изпълнена с велики заговори, тяхната неизменна участ, както изглежда, е да се провалят печално. Стигна до този извод, докато размишляваше върху нещастния край на идеите за новия кръстоносен поход и за религията на философите. Тогава всички водещи династии, които трябваше да работят върху онзи, малко или много, окултен план, се провалиха: Сфорца в Милано, Медичите във Флоренция, Монтефелтро в Урбино, Малатеста в Римини. А историята се беше надигнала, за да поеме в съвсем различна и непредвидима посока. Леонардо бе пуснал на свобода един убиец и това по някакъв начин накърняваше чувството му за справедливост, но имаше усещането, че бе оставил Пиеро свободен в свят, който вече не му принадлежеше, а няма по-ужасен затвор от това да живееш в чуждо време.

След няколко дни Валентино се върна от Милано и войската и цялата свита на херцога отново поеха в обичайното русло.

На 1 август 1502 година бяха в Пезаро и на 8 август пристигнаха в Римини. Видя замъка „Кастел Сисмондо“ – величествения палат край стените на града, както и храма на Малатеста – незавършения шедьовър на Леон Батиста Алберти. Спря се отвън, от дясната страна на църквата, под големите арки, където един до друг бяха гробовете на Роберто Валтурио, автора на книгата De re militari , която Леонардо беше чел много пъти, и на Гемист Плитон, „посветения в най-съкровения кръг“, мъдреца, от когото бе започнало цялото философско и политическо движение, белязало тяхното време.