Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Започваше да опознава Пиеро и колкото по-дълбоко навлизаше в неговата „поетика“, толкова повече му се струваше, че разбира брат Лука, който му беше ученик. Приятелят му имаше право: макар и перспективата в тази картина да чертаеше тайнствени знамения и макар светлината да продължаваше да му се струва абстрактна, Пиеро не беше само геометрия. А по всичко личеше, че това е сборното място на неоплатоничес​ ка секта: център за събиране, вероятно и за изучаване на изчезнали книги, но и за тайни срещи и ритуали на посвещаване.

Върна се обратно и започна да разглежда томовете. Имаше странни книги. Видя Asclepiu s [62] „Асклепий“. – Б. пр , приписвана от Аврелий Августин на Хермес Трисмегист, De Platone [63] „За Платон“. – Б. пр. и De mundo [64] „За Вселената“. – Б. пр. от Апулей, Oracula Chaldaica [65] „Халдейски оракули“. – Б. пр. , приписвана на Заратустра, произведения за магии и алхимия, астрология и окултни науки. Имаше също екземпляри от трудове, които Висарион беше дарил на библиотеката „Сан Марко“ във Венеция, оставяйки ги на съхранение преди смъртта си на Федерико да Монтефелтро, който очевидно се бе възползвал от възможността да ги препише. Но това по всяка вероятност беше скритата библиотека не на Федерико, а на брат му Отавиано Убалдини дела Карда, „мага на Урбино“, неоплатоника астролог и алхимик, управлявал в сянка тайните дела на херцогството.

После вниманието му грабна един обемист старинен ръкопис с черна корица и голям бял релефен череп. Ето го толкова търсения труд, който не може да бъде сбъркан, зловещ дори на външен вид! Тутакси отвори вратите на етажерката и го взе. Разгърна го: беше византийски ръкопис, но на титулната страница заглавието и авторът бяха изписани на латински: Philo Bisanthius de automatorum fabricatione , или Automatopoietikà от Филон Византийски. Творба от библиотеката на Гемист Плитон , за която Марлиани му бе говорил в Милано. Нямаше съмнение: това беше книгата, открадната от Бартоломео Пиерлеони. Прелисти я. Големи и прецизни илюстрации на механични и други съоръжения от епохата на древността, уред за измерване на налягане, парни машини, сред които и тази, която вече познаваше като машината на Херон, ала нарисувана по-добре в детайли, и удивителен еолипил, свързан със зъбни колела и предавки, огромни арбалети, костюм за гмуркане под вода... Затвори веднага книгата и я пъхна в чантата си, която носеше през рамо.

Откри и другите, за които бе споменал Марлиани – Pneumatica от Филон и Теория на пневматиката от Ктесибий.

Как се бяха озовали в Урбино? Защо крадецът ги беше донесъл тук? Заради кого ги бе откраднал? Сложи в чантата си и тях и продължи да разлиства останалите: Plethon de legibus [66] „Плитон за законите“. – Б. пр. , книга за законите от Гемист Плитон с неизмерима стойност, и трактат на гръцки без превод на заглавието на латински, но снабден с ценни анатомични рисунки. След това намери още старинни ръкописи от Мистра, имаше и ръкописи с подписите на Леон Батиста Алберти и Пиеро дела Франческа. Приб​ ра в чантата си един том за измерванията на Алберти и един за платоновите тела на Пиеро.

Изведнъж чу глух шум в далечината, който обаче се усилваше от тишината и грохота на ехото. Внезапно се сети за безсмисления диалог отпреди няколко години в „Санта Мария деле Грацие“ в Милано: „Христос е Пиетро“, „Не, Христос е Христос“. „Да, но Пиетро е Пиеро!“, каза си. Ето кой беше и къде бе виждал Пиеро Бандинели. В Рим и Милано най-вероятно го наричаха Пиетро, а във Флоренция – Пиеро. Войник на Джовани Конте, преди на служба при кардинал Асканио Сфорца, сега при Валентино. Вече нямаше брада и бе с къса коса, ала без съмнение това беше войникът, осигурил му лицето на Христос за „Тайната вечеря“. Намираше се във Флоренция по време на кражбата в „Сан Марко“ и в Милано, когато беше убит Бартоломео Пиерлеони. Внезапно усети, че е в опасност. Може би смяната му вече бе свършила и ако наистина се интересуваше от тези ръкописи...

Нямаше време за губене. Грабна няколко книги и ги разпръсна в края на осмоъгълната маса в средата на залата, след това взе две с малък формат и ги постави вертикално върху другите, покри ги със своя широка и мека кърпа, нагласи светлината отпред, така че на отсрещната стена, продължаваща към коридора, откъдето бе дошъл, се очерта сянка, която можеше да бъде взета погрешно за сянката на човек, седнал на масата. Отдалечи се тихо с чантата с трите книги, които издирваше още от Милано, и останалите намерени творби.