Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Когато стълбите свършиха, се озова в дълъг и тесен коридор с цилиндричен свод и влажни стени. Заради витото стълбище бе загубил изцяло ориентация, не можеше да каже дали върви на север, или на юг, или в друга посока. В дъното на мрачния окоп стената отляво беше все така равна, а дясната правеше чупка под прав ъгъл към подземно помещение, преградено с редици с етажерки, огромни, перпендикулярни на посоката, в която той се движеше, затворени с масивни врати от стъкло, тъй че от дясната му страна се откриваше нов коридор между две полици с книги. Зад средната етажерка и след още един коридор, подобен на първия, просторният салон се ширваше сред рафтове, пълни със старинни книги, като в централната част на катед​ рала, състояща се от пет кораба. В средата бе разположена голяма осмоъгълна маса, заобиколена от осем стола от масивно дърво, тапицирани с кожа.

Тайната библиотека на херцога, както беше предположил Макиавели.

Централната зала се стесняваше към дъното в абсида с полукръгла форма, покрита с многоцветен мрамор, в която беше поставен мраморен трон. Над него на свода имаше голяма раковина от гипс, от която перпендикулярно надолу към центъра висеше каменно яйце: декорът за картината на Дева Мария с Младенеца и Федерико да Монтефелтро, нарисувана от Пиеро дела Франческа, която бе видял в двореца и в която беше разпознал младия брат Лука в одеждите на свети Франциск. Зад трона имаше изрисувана картина върху дъска. Приближи се с фенера, за да я разгледа добре. Бичуване. Странно бичуване във великолепна рамка от позлатено дърво. Нямаше съмнение: картина с темперни бои на Пиеро. На стъпалото на подиума, върху който седеше Пилат Понтийски във византийски одежди, съзря надпис: OPVS PETRI DE BVRGO SANCTI SEPVLCRI [59] Творба на Пиетро от Борго Санто Сеполкро. – Б. пр. . Беше известно, че Пиетро на тоскански е Пиеро.

Сцената се разиграваше в лоджията на модерната сграда, в която бе отседнал Макиавели, на заден план се забелязваше камбанарията на „Сан Доменико“. Беше разделена на две части: отдясно трима души на преден план, които разговаряха помежду си, а отляво бе нарисувана покрита галерия в гръцки стил, в дъното на която, завързан за колона, на чийто връх бе разположена златна статуя, Исус гледаше в очите един от своите мъчители, изобразен с гръб към зрителя и с бич във вдигнатата дясна ръка, готов да го удари. Зад Христос имаше две врати – една отворена и една зат​ ворена. Най-вляво бяха изобразени седнал „византиецът“ Пилат Понтийски, когото веднага забеляза, и още три фигури между Пилат и Спасителя: един старец в полупрофил, другият бичуващ и мъж с турски тюрбан, застанал с гръб към зрителя. Очевидно беше творба, изпълнена с тайни символики, които успя само бег​ ло да долови. Погледна трите фигури на първи план, нарисувани в полукръг като абсида от хора, и мигом разпозна мъжа вляво, носещ византийска шапка: беше Висарион, същият персонаж с разделена на две брада, който бе видял в Арецо в одеждите на Соломон в стенописа „Легендата за истинския кръст“. Стори му се, че му е позната и фигурата по средата: това беше Марсилио Фичино, другият голям философ платоник, макар и на много ранна възраст, когато вероятно Пиеро се бе запознал с него. Беше бос. Не успя обаче да разпознае третия мъж, този отдясно, пищно облечен в син брокат [60] Вид тежък копринен плат със златни или сребърни нишки. – Б. пр. със златни украшения и дълъг червен драпиран плат, спускащ се от дясното му рамо.

Символиките в картината явно имаха нещо общо с двете паралелни пространства, свързани помежду си: от една страна, Христос, завързан за колоната под златната статуя на римски император, може би Константин, преобразен в слънчево божество, загатваше за Константинопол, попаднал под бича на турците, под безсилния поглед на византийския владетел, по всяка вероятност Йоан VIII Палеолог, когото Пиеро бе виждал по улиците на Флоренция през 1439 година, а от друга страна, трите фигури на първи план намекваха за посвещение в платонизма, подчертано от надписа в долния десен ъгъл на рамката: CONVENERVNT IN VNVM , „събраха се в Единството“, което означаваше Единството от неоплатоничната теология, или обединението между двете църкви – Католическата и Православната, прелюдия към обединението на усилията и стремежите към нов кръстоносен поход. Но Convenerunt in unum adversus Dominum et adversus Christum eius , „и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“ [61] Деяния на светите Апостоли, 4:26. – Б. пр. , е стих от Псалмите, взет от Деяния на светите Апостоли, и заплашително препращаше към антихристиянски заговор.