Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Разпозна младия неопаган, дето преди месец му беше задал въпроса за Данте близо до моста „Санта Тринита“. И се изчерви, защото веднага се сети за случайната среща с Буонароти и всичко, което последва.

– Вие какво правите тук? – попита той на свой ред.

– Аз съм войник на Джовани Конте, служа на Валентино – отговори Бандинели.

Леонардо му се усмихна, после му показа пропуска си и младежът на мига му отвори вратата на библиотеката. Художникът го помоли след влизането му да я заключи и да не пуска никого вътре, докато не излезе. Каза му, че трябва лично да изпълни неотложна и тайна мисия за херцога. Помоли го също, ако той още не е излязъл при смяната на стражите, да предаде съобщението на следващия, който ще поеме поста.

Бандинели се подчини и Леонардо, веднага щом се озова заключен вътре, се отправи с фенер в ръка към помещението с портрета. Свали книгите от рафта, зад който бе скрит механизмът, и постави фенера от дясната страна. Трептенето на пламъка рисуваше по лицето на францисканския монах от картината ехидна усмивка, която му се стори демонична. Вгледа се в разположението на числата върху осмоъгълниците. Не можеше да каже колко са, но възможните комбинации несъмнено бяха безброй, прекалено много, за да бъде механизмът блокиран лесно от човека, пазещ тайната му. Със сигурност онзи, който го използваше, имаше бърз начин за отваряне на прохода, като например две завъртания надясно и две надолу или нещо подобно, така че устройството да се окаже толкова сложно само за незнаещия ключа за достъп. Надяваше се, че Макиавели не беше боравил с приспособлението преди неговото идване и не бе усложнил задачата.

Не докосна нищо. Извади тефтерчето си и преписа разположението на числата. 54164520 и 03116622, които се пресичаха върху 1 и върху 2. Беше точно, както си мислеше. Всички цифри от комбинацията, които откри, стояха върху два от трите осмоъгълника. Това опростяваше нещата, защото можеше да не вземе под внимание третия осмоъгълник. Не помръдна икосаедъра, но обмисли схемата, която бе възпроизвел в своя тефтер. И така не беше лесно. Особено когато му се струваше, че е много близо до пресъздаването на двете перпендикулярни числови редици, един грешен ход бе достатъчен, за да се наложи да започне всичко отначало.

За времето, което вложи, бързо губеше увереност в знанията си. Частица време след миг, унция по унция, времето се съкращаваше до един-единствен неизмерим момент. Много пъти беше на косъм да се откаже. В такъв случай правеше кратка пауза, чакаше да премине нервната възбуда вътре в него и започваше отново с търпението на византийски майстор на мозаечни творби. През една от тези паузи се опита да се разсее с мисли за Пиеро Бандинели: защо имаше странното усещане, че вече го бе виждал преди онази среща край река Арно? Войник на Джовани Конте. Може би го бе срещал в Милано? Ала изобщо не се сещаше и отново се залови за работа.

Трябваше да сведе икосаедъра до въображаем куб, образуван от шестте стени, разположени срещу центъра на всички пресечни точки между осмоъгълниците. Решението, което бе открил, се застъпваше върху 3 и върху 6, а другите стени на куба бяха два пъти 1 срещу 2. Предугади, че завъртанията при затваряне на двата осмоъгълника са свързани със съотношението 2/3 между двата квадрата в портрета на монаха. Завъртане на хоризонталния осмоъгълник два пъти наляво, после на вертикалния – три пъти нагоре. Това е разковничето. Извърши движенията върху твърдото тяло и най-накрая разбра, че двете серии от цифри, 1665–2034, бяха безпогрешно подредени и се пресичаха върху втората шестица, както в първата схема, която беше начертал. Чу щракване, механичен шум вътре в архимедовото тяло.

„Но и аз съм хитрец като брат Лука – каза си наум в изблик на чувство за триумф. – Много по-голям хит​ рец.“

Хвана дървената етажерка за ръбовете: тя се движеше. Разбра, че трябва да я натисне в долната ѝ част, преди това обаче се налагаше да освободи рафтовете от всички останали книги, наредени върху тях. Етажерката се отваряше навътре и нагоре, въртейки се около хоризонтални шарнири, които най-вероятно бяха разположени на задната ѝ страна, високо и по цялото протежение на най-горния рафт, точно под портрета. Трябваше да се наведе, за да прекрачи прага. Сграбчи фенера, сви се и мина от другата страна, а над главата му надвиснаха лавици.

Имаше малко и схлупено пространство, площадка на спираловидно и много тясно стълбище към подземията. Слезе бавно, като внимаваше да не се изтърколи по прекалено късите стъпала. Стълбите се виеха в цилиндрично помещение с неизмазани стени и сякаш не свършваха. Тъмнината и движещите се сенки по стените наоколо му напомниха сцени от „Ад“ на Данте, примесени с някои негови среднощни кошмари. Кой знае какво дяволско чудовище щеше да открие в края на това „слизане в ада“, триглавия Цербер или слузестия Герион? И какви ли мъртви сенки щеше да срещне в това зловещо царство на нощта? Или пък точно там долу щеше да му се разкрие водното сърце на света...