Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Марлиани е един от нас – каза той. – Ние сме навсякъде.

– Кои „вие“? – попита Леонардо, леко подразнен.

– Ние. Преструвате се, че не знаете ли? Новият Византион, Новият Изток... – отвърна Бандинели, сякаш това беше нещо очевидно.

После му разказа цялата история, макар и разгорещено и объркано, скачайки от един момент във времето и пространството в друг, без порядък и последователност.

– Също и Лоренцо Великолепни, и Федерико да Монтефелтро, и брат му Отавиано Убалдини... Някога и Сиджизмондо Малатеста, който обаче по-късно предпочете да действа на своя глава. Да се създаде Новият Византион в Морея – това беше първоначалният план. После всичко се промени... Естествено, с нас бяха и кардинал Висарион, и Марсилио Фичино... Трябваше да се възстанови Източната Римска империя след турското завоевание. Новият Изток щеше да бъде вдъхновен от Питагор, от Платон, от Заратустра, или от принципите на една универсална религия, която щеше да превъзхожда християнството и окончателно да обезсмисли противопоставянето между католици и православни, между мюсюлмани и християни. Всичко трябваше да се преобърне, но вече нямаше да има папа в Рим, а великият понтифик с кортежа от весталки щеше да възобнови изкачването си в храма на Юпитер Капитолийски...

Леонардо си спомни за времето, когато го беше използвал като модел за Христос за „Тайната вечеря“. Не го разпозна веднага, защото бе загубил благородничес​ ките черти, които имаше някога. С възрастта те бяха станали определено по-груби. Случва се при някои.

– Ала най-тайните познания – поде отново Бандинели – ги притежаваха малцина. Гемист Плитон, посветен в „най-съкровения кръг“ [67] Цитат от писмото, което Висарион написал на Гемист веднага след като бил избран за кардинал. – Б. пр. , и неговият ученик Висарион бяха убедени, че най-мъдрите доктрини не трябва да бъдат предавани писмено, а разпространявани устно, и не на всички „братя в Платон“. Но участващите в „най-съкровения кръг“ се брояха на пръсти. Висарион имаше много ясен план. Бе решил да симулира провал на доктринално ниво пред Римската църква, защото смяташе, че единственият начин за възстановяване ако не на Константинопол, то поне на Морея беше, като въвлече католическия Запад в нов кръстоносен поход, а за да постигне този резултат, трябваше да насърчи обединението на двете църкви, поне привидно. Бе успял да стане основният сътрудник на папа Пий II и го бе убедил да свика в Мантуа нов събор, за да отправи призив към европейските владетели за голяма антитурска кампания. В това време на трона на Морея трябваше да се възкачи последният деспот – Тома Палеолог. Но проблемът беше, че имаше още един претендент за Деспотството: Сиджизмондо Пандолфо Малатеста. Той бе доведен брат на Клеофа Малатеста, която се омъжи за Теодор Палеолог – един от последните багренородни деспоти, а Сиджизмондо се гневеше от враждебността на Пий II спрямо него. Беше загубил до един градовете на своите прадеди, с изключение на Римини, и заплашваше, че ще рискува всичко. Затова замина за Морея и се скри в Мистра. Ако участниците в похода наистина се бяха мобилизирали и бяха завладели отново Константинопол, той щеше да може да отвоюва за себе си важна роля в Пелопонес. Но тъй като не тръгна нито един кораб, се върна обратно с тленните останки и книгите на Гемист Плитон. Сред тях имаше една, която тежеше като камък: книгата за законите, в нея философът от Мистра разкриваше някои от най-тайните си възгледи.

Ето я съдбоносната книга! Марлиани не му бе говорил за нея, ала сега разбираше защо той самият принадлежеше към тайната организация. Несъмнено за Леонардо бяха по-важни ръкописите, съдържащи древногръцките технологии и науки, принципите на една количествена физика, приложението ѝ върху феномените на математическите науки, в които александрийците от древността бяха постигнали необикновени резултати. Искаше да овладее тези тайни, защото предусещаше, че оттам би могло – но още не знаеше как – да се поеме към съвършено нова наука в сравнение с аристотелизма и платонизма от неговото време.

– Какво толкова важно имаше в тази книга? – попита Леонардо.

– Това е единственият съществуващ екземпляр от труда De legibus – отвърна Бандинели. – След смърт​ та на Гемист Плитон патриархът на Константинопол Генадий Схоларий нареди да изгорят всички копия на публична клада. Смяташе се, че книгата е изчезнала, а всъщност учениците на философа успели да спасят една, най-важната: собственоръчно написаната, принадлежала на техния учител. Това е единствената творба на философа, която съдържа значителна част от неговите тайни възгледи. В този текст Зевс е властелинът на вечното завръщане, Аполон е тъкачът на хармонията на многообразието, а боговете на планетите – служители на божественото влияние. В него са възпети Файнон и Фаетон, Стилбон и Пироис – боговете на новия езически Олимп. Християнската мъдрост също е вплетена в древното езичество и се изповядва философската религия на посветените. Ако тази книга беше излязла на бял свят, целият театър на Висарион щеше да претърпи неуспех, а планът за нов кръстоносен поход злощастно да пропадне. След смъртта на Пий II и на Висарион, папа Павел II предусети, че тайната организация, която обединяваше почти всички владетели в Италия, с времето ще се превърне в опасност за Църквата. Ала изобщо не разбра динамиката на тайното движение. Помисли си, че Сиджизмондо е извършил предателство и че турският султан е замесен, а това не беше вярно. Преследваше римския неоплатонизъм, но построи къща от карти и така и не успя да докаже своята теорема. Папа Сикст IV пък съзаклятничеше срещу Лоренцо деи Медичи, когото погрешно определи като най-висшия представител на тайната организация. Устрои срещу него заговор, служейки си с Паци – банкерската фамилия, съперник на Медичите, Лоренцо Великолепни обаче успя да се спаси. След това му обяви истинска война. Федерико да Монтефелтро, синьор на Урбино, съумя да я ръководи с удивителна двойна игра. Официално беше капитан на папските войски и нахлуваше с армията си на флорентинска територия, ала всеки път, когато можеше да се хвърли в решителна атака, се отдръпваше назад. Докато войските се биеха или се преструваха, че воюват между Поджибонси и Коле Вал д’Елса, Лоренцо и Федерико продължаваха да си разменят ценни старинни ръкописи за своите библиотеки. Това беше една от спечелените без бой войни на Федерико, но не срещу Лоренцо, а срещу Сикст IV, който не се усъмни нито за миг в неговата преданост.