Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Направи знак на Леонардо да седне на стола под прозореца, а той остана прав в полумрака и продължи да се разхожда бавно нагоре-надолу из стаята по време на целия разговор.

– Удивих се от вашата „Тайна вечеря“ в Милано – каза Валентино. – Знам, че сте изключителен артист, но засега не сте ми нужен като художник. Вероятно когато всичко приключи, ще ви помоля да ознаменуваме историята, която пишем в момента. Какво се говори във Флоренция за нашите начинания?

– Следим ги с дълбоко и искрено възхищение – излъга Леонардо със съзнанието, че събеседникът му знаеше, че лъже.

От друга страна, не можеше да разкаже за ужаса на флорентинците от всяко негово нападение и от присъствието на хората му на тосканска земя.

– Романя и Марка винаги са принадлежали на Рим – заяви херцогът, – но фамилиите Малатеста от Римини и Монтефелтро от Урбино воюват от векове, доказвайки, че са ненадеждни папски викарии, защото, ако една от двете е твой приятел, неизбежно другата ти става враг. Сега обаче нашите войски завладяха както Урбино, така и Римини и всички земи на двете фамилии ни принадлежат. Църквата и папата имат нужда да укрепят властта си в региона на Адриатическо море, над който господстват венецианците и който е потискан от турците. Християнството е в опасност, а венецианците не са сигурен бастион. Сключили са търговски договори със султана, подобни на тези, които имаха с Византион, те не правят разлика между християни и мюсюлмани, стига да се върти търговия.

За него се знаеше, че е безмилостен човек и убиец, за фамилията Борджия – че е цинична и жадна за власт, затова Леонардо беше изненадан, че го чува да говори за християнството. Зачуди се дали Валентино вярва в думите, които изрича, или лъже, осъзнавайки, че той знае, че лъже.

– С какво мога да ви бъда полезен? – попита.

– Засега трябва да ми направите карта на Урбино и околностите – отвърна Валентино. – След това ще ви изпратя да огледате различни крепости на херцогството, да проверите дали не са остарели и дали могат да издържат на съвременните нападения с артилерия. Ако се нуждаете от помощници, трябва само да кажете. Местната работна сила притежава забележителни занаятчийски умения и можем да се възползваме. В Рим срещнах Донато Браманте, който ви познава добре и създава прекрасни неща във Вечния град. Той например е от този край, учил е тук и има забележки относно стените. Обиколете града, обсъдете с местните художници и изберете сам своя персонал. Ако откриете крепости, които са слаби и трябва да се възстановят, елате да ме уведомите лично, единствено мен.

В един момент по време на тези обиколки, които правеше, докато говореше, Валентино се бе доближил до него и той забеляза червено петно на дясната му буза, макар и почти изцяло прикрита от гъстата брада. Веднага разбра защо носеше брада, защо неизменно стоеше в полумрака и защо никога не би го помолил да му направи портрет: херцогът също се бе разболял от галската болест и може би скоро тя щеше да го погуби. Това беше болест, за която се знаеше единствено, че се бе появила загадъчно преди няколко години и че се разпространяваше бързо навсякъде. Смяташе се, че се предава по полов път, тъй като първата ѝ проява винаги беше язва на гениталиите. Знаеше се, че може да бъде безмилостна, но не беше известно нищо друго. И Чезаре Борджия се бе заразил.

– Нямаме много време – додаде Валентино. – Папата остарява и този план трябва да бъде осъществен, преди да ни напусне. По-късно, когато затвърдим нашето господство, ще има простор за развитие и на изящните изкуства, които да предават на поколенията славата на фамилията Борджия. Ако се нуждаете от каквото и да е...

– Да – отвърна Леонардо. – Трябва ми пропуск за библиотеката.

– Прав сте – съгласи се херцогът. – Там можете да намерите вече изготвена карта или полезна информация за тези територии. Елате с мен.

Отправи се отново към вратата, през която бе влязъл, и Леонардо го последва. Сметна за странно, че синът на папата му предоставяше възможността да го прониже с нож в гърба, ако имаше желанието и смелостта да го стори. Това беше знак за доверие, за което щеше да се постарае да се отблагодари. Озоваха се в удивителна малка стая, облицована с инкрустирано дърво с измамни перспективи и алегорични сцени, възхваляващи изкуствата и науките: единствено хроматичните контрасти на инкрустациите създаваха илюзията за открехнати или широко отворени врати и въображаеми пейки, от които изникваха нереални музикални инструменти, армилярни сфери и астролаби, перспективи на пейзажи, кошница с плодове, катерица и портретът на Федерико да Монтефелтро в одежди на човек на науката и с доспехи, положени до него. Нависоко бяха окачени портретите на трийсетина мъдреци на всички времена – от Мойсей и Соломон до древно​ гръцките философи, от Данте и Петрарка до Висарион и Пий II.