Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Сигурен съм, че съм негов син, както вие сте сигурен, че сте син на вашия баща – промърмори Леонардо, засегнат за втори път от злорадството на мъжа срещу него.

Не му харесваше, поне на пръв поглед, този пос​ ланик на Флорентинската република при Валентино, безсрамен и злоезичен като всички флорентинци. Но трябваше да признае острата проницателност и живия му ум. Както впрочем на повечето флорентинци.

– Във всеки случай вие явно се чувствате спокоен само с владетелите, нали така? – продължи Макиавели.

– Смилете се. Може би е заради това, че откакто съм роден, търся баща, понеже моят... Няма значение, че бащинските фигури, чието благоволение диря, почти винаги са по-млади от мен.

Но ще ви кажа още нещо: тайният ми стремеж е да намеря такъв, който да ми плаща заплата и да ме остави свободно да се отдам на това, което ми се нрави, да ми плаща, за да бъда себе си, да правя проучванията си, а също и да рисувам, ала единствено когато изпитвам необходимост, когато имам нова идея... Все пак знам и че ако намеря такъв владетел, ще умра само след няколко години, защото ние непрестанно жадуваме за свобода, ала, както изглежда, свободата ни убива.

– Моля ви да ми простите за безочието ми преди малко – отвърна посланикът, който от последните думи разбра, че е сложил пръст в отворена рана. А не искаше да го прави. – Във всеки случай бихте ли отказали по принцип предложение за сътрудничество с една република?

– Върнах се във Флоренция преди две години и ми се струва, че що се отнася до мен, Републиката се интересува единствено от стойността на моето имущество, което по възможност да обложи с десятък. Вие си имате своя Микеланджело, който освен всичко е и убеден републиканец, и като че ли това ви е предостатъчно.

– Все пак не знам дали си давате сметка какво стои в основата на стремежите на херцог Борджия, за когото работите в момента, и каква опасност представлява въпросната личност за нашата обща родина.

– Мисля, че е в съюз с французите като нас.

– Но храни амбиции да смени ориентацията си, щом ситуацията стане малко по-изгодна за него. Да кажем по-скоро, че използва съюза с французите и закрилата на баща си, за да си създаде кралство в Централна Италия, и че очевидно нито той, нито баща му имат ясна представа за размерите на това кралство. Сега например се преструва, че подкрепя Пиеро деи Медичи, ала кой може да ни гарантира, че той самият няма определени намерения спрямо нашия град? Дадохме стотици хиляди дукати на краля на Франция, за да държи Валентино далече от нас, но докога можем да продължаваме така?

– Успокойте се – каза Леонардо. – Засега херцог Борджия има други неща, за които да мисли. Доволен е, че нашата Република е тормозена от неговите набези, както и от тези на съюзниците му по нашите територии. Докато Флоренция се страхува от него, ще избягва да го напада в гръб.

– Но повярвайте ми – настоя Макиавели, – синът на папата се грижи за постигане на собствените си цели много повече, отколкото за стремежите на вашия Пиеро деи Медичи, колкото и да се заблуждава Пиеро. Естествено, в негово лице ще има сигурен съюзник във Флоренция и ако иска да превземе града, ще му бъде изгодно да разчита на човек, който все още разполага с поддръжници на своя територия. Ако обаче премести войските си, няма да е, за да предостави управлението на друг.

– Той има силите да превземе Флоренция – заяви Леонардо, – както и изключителни стратегически умения, но и знае много добре, че това начинание би било прекалено скъпо. По мое мнение за момента градът може да спи спокойно. Валентино трябва първо да укрепи владенията, които току-що завоюва на територии, вече принадлежащи на Църквата, ала досега управлявани от ненадеждни викарии. След това ще се наложи да заздрави границите на новото кралство и да си осигури сътрудничеството на местните благородници.

– Щом вие казвате... Но не искам да ви отнемам повече време. Намираме се в една от най-богатите библиотеки в света – библиотеката на Федерико да Монтефелтро. Тук има всичко. Ръкописи, малко печатни книги, както и старинни текстове с изумителни илюстрации. Това е изключително наследство, събрано от бащата на Гуидобалдо: повечето трудове са на латински, има доста на гръцки, а някои са на еврейс​ ки и арабски. Преди малко прелистих един ръкопис, който съдържа сури от Корана на арабски и латински език.

– Знам, че старият херцог е бил военен – каза Леонардо. – При това изключителен командир, но в мирно време е обичал да чете. А и брат му...