Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Изключително беше и чувството за ирония, рядкост за един кондотиер.

„Наляво и пак наляво“, повтори си наум, докато се връщаше обратно. Наляво от вратата, през която бе влязъл, и после веднага пак вляво имаше друга врата, охранявана от алебардист, на когото отново показа писмото от кондотиера. Мъжът прочете написаното на листа и му каза:

– Това е вратата на библиотеката. По заповед на херцог Валентино тук се влиза само с пропуск, даден от него.

– Прочутата библиотека на Федерико да Монте​ фелтро?

– Да. Ако искате да се качите на белетажа и да бъдете посрещнат от херцога, трябва да вървите до края на коридора и да влезете през онази порта, вляво ще видите широко стълбище.

Леонардо се качи и се озова в просторния и светъл коридор на ложите, пълен с прислужници, които влизаха и излизаха през отворената врата на огромна зала с две дълги маси, където, както веднага разбра, се хранеха капитаните на служба при Чезаре Борджия. Съвсем леко се беше приближил, когато чу да го вика глас, който не разпозна: „Маестро Леонардо!“. Видя един военен, седнал на масата отпред и размахващ ръце в опит да привлече вниманието му. Най-накрая се сети кой бе това: Джовани Конте, преди беше войник на служба при кардинал Асканио Сфорца в Милано, а сега очевидно бе нает от Валентино. Пристъпи към него, за да го поздрави. Мъжът стана, стисна ръката му и му предложи да го заведе при херцога. Излязоха през другата врата на залата и се насочиха към по-малка зала, веднага вдясно, след това към друга, още по-малка, с богато украсена камина отсреща, увенчана с черен императорски орел на златен фон. Вляво от камината през голям притворен прозорец се процеждаше слаба светлина. Стаята бе обгърната в полумрак, но забеляза в свое дясно картина, чийто стил разпозна веднага: беше на Пиеро дела Франческа.

Джовани Конте му направи знак да изчака и изчезна зад висока врата вдясно от камината. Леонардо започна да разглежда картината. На нея беше изобразена Дева Мария, която държеше в скута си малкия спящ Исус, заобиколена от шестима светци, по трима от всяка страна, и четири ангела зад трона, на който бе седнала. Пред нея, застанал в профил, както обикновено се рисуваха владетелите, беше коленичил добре въоръжен кавалерист с гола и плешива над слепоочията глава и странен орлов нос. На заден план имаше класическа архитектура, цилиндричен свод, напомнящ за сводовете на външните лоджии на двореца, и абсида, покрита с панели от цветен мрамор, над която се разтваряше огромна гипсова раковина с висящо каменно яйце. Раковината и яйцето бяха езически символи: първият представляваше плавателния съд, с който Афродита стигнала до остров Кипър, и загатваше за раждането на богинята на любовта от водите на гръцкото море, а от втория бяха родени децата на Леда, обичана от Зевс, явил ѝ се в образа на лебед. Митове, които бяха свързани с възраждането на времето в нова възхвала на божествената любов и с чудотворното раждане на Спасителя чрез мистично оплождане. След това погледът му се спря върху францисканеца, нарисуван в одеждите на свети Франциск, и му се стори, че разпозна в него младия Лука Пачоли.

– Тази картина на Пиеро да Борго е тук временно – произнесе дълбок глас, идващ от мрака от лявата му страна, докато Джовани Конте минаваше зад гърба му и се сбогуваше със събеседника си. – Казаха ми, че е предназначена за храма „Сан Бернардино да Сиена“, носещ името на изповедника на Федерико да Монтефелтро. Църквата се намира извън стените на града, в момента разширяват клироса ѝ, защото се предвижда в нея да бъдат положени костите на големия кондотиер, временно погребан в „Сан Донато дели Осерванти“. Кавалеристът, неудобно коленичил с доспехите си пред Дева Мария, е именно той, бащата на херцога... Поточно, на покойния херцог Гуидобалдо.

Леонардо се обърна по посока на гласа и когато видя мъжа, направи дълбок поклон.

– Леонардо да Винчи, на вашите услуги.

Осанката на Валентино беше внушителна. Като изключим червения бик на фона на златно поле, символ на фамилията Борджия, пришит на гърдите му и обсипан със скъпоценни камъни, като изключим и амбициозно звучащия надпис AVT CAESAR AVT NIHIL , „или Чезаре, или нищо“, извезан под герба, той беше облечен скромно, като войник, имаше мускулесто тяло, дълга черна коса и гъста и къдрава брада, която изцяло покриваше шията му. Приличаше по-скоро на философ, отколкото на кондотиер.

– Федерико да Монтефелтро винаги показва левия си профил – продължи херцогът, – защото, изглежда, е загубил дясното си око в битка. Според легендата, която може и да не е достоверна, има такъв необикновен профил, понеже накарал да му отрежат част от носната преграда, за да запази зрението си, макар и само на едното око.