Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– И какво мога да направя за Борджия?

– Ще бъдеш военен инженер и архитект, ще се занимаваш с неговите крепости, ще скицираш карти, ще извършваш изследователски огледи и ще имаш много неща за рисуване. Ако той пожелае, ще му направиш и портрет. Но ще видиш, че няма да поиска. Освен това ще можеш да продължиш в Урбино проучването си, мисията, която ти възложих.

Леонардо се съгласи и се изправи. Поклони се и понечи да си тръгне.

– Един момент! – спря го мъжът. – Иди при Вителоцо Вители. Завзел е Борго Сансеполкро и е откраднал книги, принадлежали на Пиеро дела Франческа. Трудове по физика и геометрия. Казах му да ти подари един. А Борджия ще ти подари книга със записки на Архимед, принадлежала на Бароци, епископ на Падуа, който беше голям почитател на математическите науки. Трябва да минеш през Борго, Вители е там. След това ще продължиш към Урбино.

– Нямам думи, с които да ви благодаря, Ваша светлост! Ако намеря два отпочинали коня, ще тръгна с помощника си вдругиден призори.

Поклони се отново и излезе.

Започваше да усеща умората от пътуването и терзанието от несигурността. Беше излязъл от тази среща, измъчван от смътно чувство на безпокойство. Да, сега имаше работа, но се пъхаше в кратера на активен вулкан. В Италия всички равновесия, които се поддържаха стабилни около половин век, бяха вече окончателно извън контрол и очевидно той се намираше отново в самия център на бурята. Милано се бе превърнал във френски град. Говореше се, че на юг испанците ще слязат от корабите, а между Арецо и Урбино фамилиите Вители и Орсини, получаващи пари от Валентино и от Църквата, се опитваха да се възползват от безредието, предизвикано от Борджия, за да извлекат някаква лична полза. Фактът пък, че Валентино в отговор бе завладял Урбино, не вещаеше нищо добро.

На кого принадлежеше сега Арецо например? На Пиеро деи Медичи? На Орсини? На Чезаре Борджия? На папата? Или Луи XII щеше да го върне обратно на Флорентинската република, която плащаше за града? Във всеки случай най-вероятно решението щеше да бъде взето именно от краля на Франция. Във въздуха витаеше осезаемо напрежение: скоро всеки щеше да започне да воюва срещу всеки. За италианците това щеше да бъде трагедия, но владетелите и кондотиерите сякаш не си даваха сметка. Съсредоточени върху собствените си жалки местни интереси и само за да спечелят няколко педи земя, всички те вървяха бодро към собствената си гибел. А чуждестранните владетели гледаха доволно как италианските войски ще се избият сами, увлечени в глупави братоубийствени разпри.

Стигна до сградата, в която бяха отседнали, срещу базиликата „Сан Франческо“. На следващия ден щеше да отиде в църквата, за да види фреските от композицията „Легендата за истинския кръст“ на Пиеро дела Франческа. Влезе в къщата, но чу женски глас, който идваше от стаята на Салаи, и се ядоса. Почука енергично и завика: „Отвори веднага, аз съм“. Вътре настана тишина, долови само суматохата от местене на столове. Минаха няколко частици време, или както беше на мода да се казва – няколко мига. Известно е, че четиресет и седем мига правят една унция, дванайсет унции – един момент, десет момента – отрязък, а четири отрязъка – час. Следователно един момент се състои от 564 мига, сметна той наум, а един час от 40 момента, или от 22 560 неделими частици време.

Не му харесваше този начин на пресмятане на времето. Прекалено много мигове.

– Ще отвориш ли проклетата врата? – изкрещя най-накрая разярен.

Салаи се появи по панталони и художникът най-сетне успя да влезе. Тутакси се насочи към жената – красива девойка с пищни форми и все още полуразвързан корсаж.

Леонардо веднага я сграбчи за врата, сякаш искаше да я удуши. Стискайки китките му, тя напразно се мяташе и хленчеше. После ненадейно той я пусна.

– Вън оттук! – каза ѝ с решителен глас и ѝ посочи вратата.

– Но, учителю... – запротестира Джан Джакомо.

Оскърбена, жената се облече и излезе от стаята, хлопвайки вратата след себе си.

– Учителю, обяснете ми... – поде Салаи, като се опи​ та да се съвземе от изненадата и да демонстрира възмутен тон.

– Има подути лимфни възли на врата – отвърна Леонардо. – Знаеш ли, че когато войските се придвижват, водят със себе си целия кортеж от обикновени проститутки за войниците и елитни куртизанки за командирите? Тази жена, бедната, е болна от пудендагра ...

– От какво?

– От галската болест, или френската, или неаполитанската. Как ѝ викаш? Колко пъти да ти повтарям, че в наше време е добре да внимаваш с похотливостта? Ще трябва да ти намеря съпруга, момче. Вече си на двайсет и две и трудно сдържаш страстите си. Но аз те обичам и ще ти потърся девственица.