Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Това са неоснователни сплетни – отговори младежът. – Помпонио беше най-добрият латинист и голям познавач на Римската античност. Да, възстановявахме езическите ритуали и ги изпълнявахме както по времето на Цицерон, но това бе просто начин да се потопим в класическата епоха, която обичахме до полуда. Във всеки случай сега сме в отлични отношения с Римската курия.

– Не се и съмнявам, след като Френезе [50] Игра на думи, от fregna, което означава „женски полов орган“. – Б. пр. стана кар​динал.

Алесандро Фарнезе (но вече всички го наричаха, както го нарече Леонардо, заради начина, по който бе станал прелат, когато още дори не беше свещеник) – и то се знаеше – беше ученик на Помпонио Лето, ала бе известен най-вече с това, че беше брат на Джулия, прекрасната двайсет и пет годишна жена, в която папата бе толкова лудо влюбен, че щом тя реши да се върне при съпруга си след идването в Италия на Шарл VIII, той я заплаши, че ще отлъчи от Църквата цялото ѝ семейство, ако незабавно не дойде отново в Рим. Тя се върна и после пак избяга малко преди кралят на Франция да влезе в града. Но Фарнезе вече бе кардинал от една година и за мнозина беше ясно заради какви братски заслуги.

– Кардиналът угодник, както ние наричаме Фарнезе – отговори Бандинели, – вече не е последовател на Лето. Завърши образованието си тук, във Флоренция, с Фичино и Пико дела Мирандола и прие благочестивата философия за своя вяра.

– Като стана дума за приемане на нова вяра – поде Леонардо, – вие индиректно заявявате, че вашата философия не е толкова благочестива . Това, което бих се осмелил да ви попитам, е в какви отношения е бил вашият учител със Сиджизмондо Малатеста да Римини, също привърженик на неопаганизма, поне според папа Пий II, който обаче само е търсел претекст да го отстрани.

– И двамата са имали предпочитания към доктрините на Гемист Плитон, византийския неоплатоник, с когото дядото на Лоренцо Великолепни, Козимо деи Медичи, е решил да основе Платонова академия във Флоренция – отвърна младежът. – Но Гемист Плитон говори както за Бог, така и за божества: следователно за някои е бил политеист, а когато говорел за Платоновото единство, го правел, за да прикрие собствения си фундаментален паганизъм. За други пък бил християнин, тоест монотеист, макар и вероятно противник на тройствеността, който се опитвал да съчетае платониз​ ма и християнството, а неговите божества били единствено междинни принципи, необходими, за да се обясни множествеността, като се започне от единството на Бог. За Пий и Павел II, двамата папи, които преследвали съответно Сиджизмондо Малатеста и римските академици, тези представи във всеки случай били просто еретични. Павел II си помислил, че по време на похода в Морея Малатеста е заговорничил с турския султан и че поддържащите връзка с него неопагани от Рим са скроили републикански заговор, за да установят езичес​ ки понтификат в града на мъченика Петър. Но Лето и неговите хора, макар и подложени на мъчения, нямали и най-бегла представа какво трябва да признаят и така и не било намерено никакво доказателство за заговора.

– Според това, което ми казаха във Венеция – продължи Леонардо, – при папа Борджия неопаганизмът сега се е установил директно във Ватикана. Езическият понтификат, жадуван от римските академици, е тук, в самото сърце на християнството.

– Във Венеция се говорят всякакви неща, но Александър VI, папа Борджия, е по-скоро атеист, отколкото привърженик на неопаганизма. Въпреки това един истински християнин не би трябвало никога да се съмнява във факта, че всеки, който се възкачи на папския престол, дори да е изчадие на Луцифер, не може да не бъде носител на Божията милост.

– Знаете ли нещо за ръкописите от Мистра? – попита го ненадейно художникът.

– Какви ръкописи?

– Ръкописи от библиотеката на Гемист Плитон, които Сиджизмондо Малатеста е занесъл в Римини и след неговата смърт благодарение на Сакраморо Малатеста са се озовали тук, във Флоренция, в „Сан Марко“, но после някой ги е откраднал.

– Преди няколко години разбрах за кражба в библиотеката „Сан Марко“, ала винаги съм смятал, че са били ръкописи на фамилията Медичи – отвърна момчето.

– А някога чували ли сте за Пиерлеони от Римини, изгнаник във Флоренция, най-вероятно приятел на брат Сакраморо?

– Бартоломео Пиерлеони? Да, знам кой е, но не бях​ ме приятели. Срещал съм го няколко пъти на проповедите на брат Доменико да Понцо, който нападаше Савонарола от амвона на „Санта Кроче“ – един от най-яростните му противници. Веднъж един приятел ми каза, че се казва Бартоломео Пиерлеони, ала от много години не съм го виждал наоколо.