– Това са неоснователни сплетни – отговори младежът. – Помпонио беше най-добрият латинист и голям познавач на Римската античност. Да, възстановявахме езическите ритуали и ги изпълнявахме както по времето на Цицерон, но това бе просто начин да се потопим в класическата епоха, която обичахме до полуда. Във всеки случай сега сме в отлични отношения с Римската курия.
– Не се и съмнявам, след като Френезе [50] Игра на думи, от fregna, което означава „женски полов орган“. – Б. пр.
стана кардинал.
Алесандро Фарнезе (но вече всички го наричаха, както го нарече Леонардо, заради начина, по който бе станал прелат, когато още дори не беше свещеник) – и то се знаеше – беше ученик на Помпонио Лето, ала бе известен най-вече с това, че беше брат на Джулия, прекрасната двайсет и пет годишна жена, в която папата бе толкова лудо влюбен, че щом тя реши да се върне при съпруга си след идването в Италия на Шарл VIII, той я заплаши, че ще отлъчи от Църквата цялото ѝ семейство, ако незабавно не дойде отново в Рим. Тя се върна и после пак избяга малко преди кралят на Франция да влезе в града. Но Фарнезе вече бе кардинал от една година и за мнозина беше ясно заради какви братски заслуги.
– Кардиналът угодник, както ние наричаме Фарнезе – отговори Бандинели, – вече не е последовател на Лето. Завърши образованието си тук, във Флоренция, с Фичино и Пико дела Мирандола и прие благочестивата философия за своя вяра.
– Като стана дума за приемане на нова вяра – поде Леонардо, – вие индиректно заявявате, че вашата философия не е толкова благочестива . Това, което бих се осмелил да ви попитам, е в какви отношения е бил вашият учител със Сиджизмондо Малатеста да Римини, също привърженик на неопаганизма, поне според папа Пий II, който обаче само е търсел претекст да го отстрани.
– И двамата са имали предпочитания към доктрините на Гемист Плитон, византийския неоплатоник, с когото дядото на Лоренцо Великолепни, Козимо деи Медичи, е решил да основе Платонова академия във Флоренция – отвърна младежът. – Но Гемист Плитон говори както за Бог, така и за божества: следователно за някои е бил политеист, а когато говорел за Платоновото единство, го правел, за да прикрие собствения си фундаментален паганизъм. За други пък бил християнин, тоест монотеист, макар и вероятно противник на тройствеността, който се опитвал да съчетае платониз ма и християнството, а неговите божества били единствено междинни принципи, необходими, за да се обясни множествеността, като се започне от единството на Бог. За Пий и Павел II, двамата папи, които преследвали съответно Сиджизмондо Малатеста и римските академици, тези представи във всеки случай били просто еретични. Павел II си помислил, че по време на похода в Морея Малатеста е заговорничил с турския султан и че поддържащите връзка с него неопагани от Рим са скроили републикански заговор, за да установят езичес ки понтификат в града на мъченика Петър. Но Лето и неговите хора, макар и подложени на мъчения, нямали и най-бегла представа какво трябва да признаят и така и не било намерено никакво доказателство за заговора.
– Според това, което ми казаха във Венеция – продължи Леонардо, – при папа Борджия неопаганизмът сега се е установил директно във Ватикана. Езическият понтификат, жадуван от римските академици, е тук, в самото сърце на християнството.
– Във Венеция се говорят всякакви неща, но Александър VI, папа Борджия, е по-скоро атеист, отколкото привърженик на неопаганизма. Въпреки това един истински християнин не би трябвало никога да се съмнява във факта, че всеки, който се възкачи на папския престол, дори да е изчадие на Луцифер, не може да не бъде носител на Божията милост.
– Знаете ли нещо за ръкописите от Мистра? – попита го ненадейно художникът.
– Какви ръкописи?
– Ръкописи от библиотеката на Гемист Плитон, които Сиджизмондо Малатеста е занесъл в Римини и след неговата смърт благодарение на Сакраморо Малатеста са се озовали тук, във Флоренция, в „Сан Марко“, но после някой ги е откраднал.
– Преди няколко години разбрах за кражба в библиотеката „Сан Марко“, ала винаги съм смятал, че са били ръкописи на фамилията Медичи – отвърна момчето.
– А някога чували ли сте за Пиерлеони от Римини, изгнаник във Флоренция, най-вероятно приятел на брат Сакраморо?
– Бартоломео Пиерлеони? Да, знам кой е, но не бях ме приятели. Срещал съм го няколко пъти на проповедите на брат Доменико да Понцо, който нападаше Савонарола от амвона на „Санта Кроче“ – един от най-яростните му противници. Веднъж един приятел ми каза, че се казва Бартоломео Пиерлеони, ала от много години не съм го виждал наоколо.
Читать дальше